![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Младата жена погледна Сет и в изражението ѝ пролича неизреченият въпрос: „Мога да се нанеса при теб, нали?“
Той не каза ннщо.
Сакс добави:
- А ти, Сет, може би е по-добре да отидеш при приятели или при родителите си. Може да е намерил адреса ти. Ти си свидетел и това означава, че си изложен на риск.
Това бе чисто прагматично предложение, а не коварен план за разделяне на Ромео и Жулиета, но въпреки това Пам я погледна, сякаш казваше: „Знам какво кроиш.“
Без да поглежда възлюбената си, Сет каза:
- Има двама пичове, които познавам от рекламната агенция. Живеят в Челси. Мога да им се натреса.
Сакс забеляза, че не успява да прикрива много добре обвинението си към Пам.
- Надявам се, че няма да е за дълго. И? - Обърна се към момичето: - Ще дойдеш у Линкълн, нали?
Пам погледна смаяно Амалия. Отговори тихо:
- Ще отида при семейството ми.
Имаше предвид приемното си семейство - Оливети.
Изборът беше добър. По въпреки това Сакс изпита ревност. Почувства се уязвена от упрека. От нарочно избраните думи.
Семейството ми.
Тоест: Това не включва теб.
- Ще те закарам - предложи.
- Можем да вземем влака - възрази Пам, като погледна Сет.
- Искат да ме закарат в болницата - каза той. - За още изследвания, предполагам. После мисля направо да отида при онези приятелчета в центъра.
- Мога да дойда с теб. Поне до болницата.
- Не, след всичко това... искам да си почина. Да остана малко сам, нали разбираш?
- Да. Предполагам. Щом така искаш...
Той се изправи непохватно и влезе в апартамента, взе якето и чантата с лаптопа си и пак излезе. Прегърна Пам веднъж, по братски, облече якето и метна чантата през рамо. Отиде при медиците навън, които му помогнаха да се качи в линейката.
- Пам...
- Не казвай нищо. Нито дума - прекъсна я младата жена.
Извади мобилния си телефон, за да се обади на „семейството“ си; помоли ги да я вземат. Влезе в апартамента. Сакс помоли един униформен да я държи под око, докато семейство Оливети дойдат. Той обеща да я наглежда.
В този момент телефонът ѝ иззвъня. На дисплея бе изписано името на Линкълн Райм.
- Вече свърших. Сега ще...
Криминалистът я прекъсна с мрачен глас:
- Има още една жертва, Сакс.
О, не!
- Кой?
- Лон Селито.
43.
Линкълн Райм установи, че няма проблем да влезе в спешното отделение на Медицинския център на Университета „Хънтър“, където преди малко бяха приели Лон Селито. Болницата, разбира се, бе изцяло достъпна за хора в неравностойно положение. Здравните заведения са пригодени колкото за крака, толкова и за колела.
- О, Линкълн. Амелия.
Рейчъл Паркър, дългогодишната приятелка на Селито, се изправи и хвана ръката на Райм, после прегърна Сакс. Обърна се към Том и него също прегърна силно.
Красивата, яка жена със зачервено от плач лице отново седна на един от оранжевите пластмасови столове в неприветливото помещение. Единственото обзавеждане бяха два автомата за продажба: един за безалкохолни, другият - за различни сладки и солени лакомства в целофанени опаковки.
- Как е той? - попита Сакс.
- Още не знаят. Не знаят нищо. - Рейчъл избърса сълзите си. - Прибра се вкъщи. Каза, че има грип и иска да полегне. Когато тръгвах за работа, не изглеждаше добре. Излязох, но си казах: „Не, не, това не е грип. Нещо друго е.“ - Рейчъл беше медицинска сестра, работила дълги години в травматологията.
- Когато се прибрах, той се гърчеше и повръщаше. Освободих устата му да диша и извиках линейка. Колегите казаха, че прилича на отравяне. Попитаха какво е ял и пил наскоро. Мислеха, че е хранително отравяне. Обаче няма такова хранително отравяне. Трябваше да го видите.
- Сакс, покажи им значката си. Кажи им, че Лон е работил по разследване, свързано с отравяния от воден бучиниш, тетродотоксин, концентриран никотин и растение, съдържащо атропин, хиосциамин и скополамин. А, и хипохлориста киселина. Това може да помогне.
Тя записа всичко това и отиде в стаята на сестрите, за да им предаде информацията. После се върна в чакалнята.
- Бил ли е нападнат? Татуиран? - попита Райм, след което разказа за метода на Извършител 5-11.
- Не. Сигурно е погълнал нещо - отговори Рейчъл. Оправи буйната си, леко прошарена коса. - По пътя за болницата дойде за кратко в съзнание. Беше доста дезориентиран, но ме погледна и явно ме позна. Очите му ту ме фиксираха, ту се разфокусираха. Болеше го ужасно! Мисля, че си счупи един зъб, толкова силно стискаше. - Въздъхна. - Каза две неща. Първо, че ял хлебче със сьомга и топено сирене. В някаква закусвалня в Манхатън.