Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Не ми се ще да ви го казвам, но те отново са на мода. - Бовоар току-що си бе купил лава-лампа, но нямаше начин да го спомене на шефа си точно сега.
„Тази побъркана стая наистина си е отврат“ - помисли си Гамаш.
- Добре, нека приемем, че нейните възрастни и вероятно страдали от деменция родители са направили всичко това, а Джейн просто е решила да го запази поради някаква причина. Финансова вероятно или пък от лоялност към паметта им... нещо подобно. Да, много лошо, но това тук не е чак толкова грозно. Смущаващо, може би, но не и срамно. Джейн десетилетия наред не е допускала приятели в най-съкровената част от дома си и причината за това трябва да е нещо повече от смущение.
Двамата мъже отново огледаха стаята. Бовоар бе принуден да признае, че тя е с хармонични пропорции. Но го стори най-вече от куртоазия. Както след предварително уговорена среща с непознат казваш, че човекът, с когото си се видял, е приятен. И все пак не би го представил на приятелите си. Бовоар разбираше напълно Джейн Нийл. Дори се замисли дали да не върне онази лава-лампа в магазина.
Гамаш бавно закрачи из помещението. Дали имаше още нещо скрито? Защо жена, която толкова е обичала приятелите си и им се е доверявала, не ги е допускала тук? И защо е променила решението си само два дни преди смъртта си? Каква тайна криеше тази стая?
- Да се качим горе - предложи Бовоар.
- След вас. - Гамаш се затътри и огледа стълбището в дъното на всекидневната. Там също имаше тапети. Виненочервени и мъхести. Не можеше да каже, че не пасват на цветята долу, защото се съмняваше, че съществува тапет, който би им отивал. И все пак от всички възможни цветове и стилове, които можеха да бъдат подбрани, този беше най-лошият избор. Стълбището, чиито стъпала също бяха боядисани (нещо, което окончателно разби сърцето на Гамаш), извеждаше до горния етаж и напомняше на възпалено гърло.
Скромният втори етаж помещаваше голяма баня и две обширни спални: едната с тъмночервени, а другата с тъмносини стени.
Нещо обаче липсваше в къщата.
Гамаш слезе по стълбите и заоглежда всекидневната, оттам мина в кухнята и антрето.
- Няма нито статив, нито бои. Няма студио. Къде ли може да е рисувала картините си?
- Може би в мазето?
- Да, слезте долу и проверете, но ви гарантирам, че никой художник няма да рисува в мазе без прозорци. - Макар че картините на Джейн изглеждаха като рисувани на тъмно.
- Долу има бои, но не и статив - докладва Бовоар на излизане от мазето. - Студиото й със сигурност не е било там. Но има и още нещо... - Жан Ги изпитваше огромно удоволствие, когато успееше да види нещо, пропуснато от шефа му. Гамаш го изгледа с интерес. - Картини.
Никъде по стените няма картини. Никъде.
Главният инспектор зяпна от изумление. Бовоар имаше право. Гамаш обиколи къщата и заоглежда внимателно стените.
Нищо.
- И горе ли е така?
-Да.
- Главата ми не го побира. Всичко тук е много странно: тапетите, боядисаните стаи и подове, отсъствието на картини. Но не чак дотам, че да не пуска приятелите си вътре. Явно има нещо, което не е искала да бъде видяно от чужди очи.
Бовоар се отпусна на големия диван и се огледа. Гамаш се настани в коженото кресло, сплете пръсти върху корема си и се замисли, след няколко секунди се изправи и слезе долу. В недовършеното мазе имаше кашони, стара чугунена вана и хладилник, пълен с бутилки вино. Извади една. Беше от винарната „Дънам“, известна с добрата си продукция. Върна бутилката на мястото, затвори хладилника и се обърна. Друга врата водеше към шкафа със зимнина на Джейн. Яркочервени желета, алени и пурпурни конфитюри, английски туршии. Погледна датите: някои бяха от предната година, но повечето - от текущата. Нищо особено. Нищо странно. Нищо, което не бе открил в мазето на майка си след смъртта й.
Затвори вратата и направи няколко крачки назад. В момента, в който избърса грубата стена на мазето с гърба си, нещо захапа обувката му. Много силно. Беше едновременно стряскащо и познато.
- Tabarnacle - изрева Гамаш.
От горния етаж се разнесе бърз тропот, който се насочи към вратата на мазето. Само след миг Бовоар изникна до шефа си, сложил ръка на револвера в кобура си.
- Какво? Какво стана? - Толкова рядко чуваше шефа си да ругае, че му бе прозвучало като вой на сирена.
Гамаш посочи крака си. Дребна летва се бе впила в обувката му.
- Ха, доста голяма мишка се е хванала - засмя се Бовоар.