Падение и подем

ТАЗИ НОЩ спах в прегръдките на Мал под звездите, увита в кожи. Шепнехме си в тъмното и крадешком се целувахме, защото другите лежаха само на няколко крачки от нас. Част от мен копнееше разбойниците на Шу пак да изникнат изневиделица, някой от тях да прониже с куршум сърцата и на двама ни и да ни остави тук завинаги: две тела, които ще се превърнат на пепел и ще потънат в забвение. Също така ми минаваше през ум просто да си тръгнем, зарязвайки останалите, изоставяйки Равка, както веднъж вече бяхме правили; да превалим планината и да се доберем до крайбрежието.

Ето такива неща си мислех. Но въпреки това останах както на следващата сутрин, така и на по-следващата, ядях сухи бисквити и пиех горчив чай. Скоро планините останаха зад гърба ни и ние предприехме последното спускане към Два Столба. Завръщахме се много по-рано, отколкото очаквахме – тъкмо навреме, за да стигнем до „Водния бик“ и да се срещнем с подкреплението, което Аппарат трябва да е изпратил в Карйева. При вида на двете скални вретена край руините ми се прищя да ги срина със земята, с удара Сеч да довърша онова, което времето и природните стихии не бяха успели да направят, и да ги превърна в купчина ситни камъчета.

Отне ни известно време, докато открием странноприемницата, в която Тамар и останалите бяха намерили подслон. Постройката беше двуетажна, боядисана в синьо; по чардака пееха молитвени звънчета, а острият покрив беше изписан с текстове на шуански, които блещукаха със златната си боя.

Заварихме Тамар и Надя да седят на ниска масичка в една от общите стаи; Адрик също беше с тях, празният ръкав на палтото му беше грижливо закрепен с топлийки, а някаква книга непохватно се крепеше върху коленете му. Щом ни видяха, и тримата скочиха на крака.

Толя мечешки притисна в обятията сестра си, а Зоя неохотно размени прегръдки с Надя и Адрик. После Тамар на свой ред ме прегърна здравата, докато през това време Онкет се метна от рамото на Харшо върху масата, за да омете останките от яденето им.

– Какво стана? – попита Тамар, забелязвайки угрижения ми вид.

– Дай да го оставим за по-късно.

Миша изникна отнякъде и се втурна надолу по стълбите, за да се метне върху Мал.

– Вие се върнахте! – провикна се с пълно гърло.

– Естествено, че ще се върнем – отвърна Мал и го завъртя около себе си. – Ти изпълни ли своя дълг?

Миша сериозно кимна.

– Хубаво. По-късно чакам от теб подробен доклад.

– Хайде, разказвайте – жадно ни подкани Адрик. – Открихте ли я? Давид е горе при Женя, да го повикам ли?

– Адрик – скастри го Надя, – хората са изтощени и сигурно умират от глад.

– Има ли чай? – попита Толя.

Адрик кимна и тръгна да поръча.