От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Две седмици по-късно майките трябвало да преживеят още една агония, много по-ужасна от арестите или спането върху голия под. За да докажат, че нямат намерение да отнемат родителските права на бащите на своите деца и да удържат на честната си дума, на която алжирското правителство погледнало доста скептично, както и за да демонстрират своята солидарност, те върнали децата точно според предварителната уговорка.

221

Никак не преувеличавам, като наричам преживяното от майките чувство агония (едно от децата заявило, че предпочита да умре, отколкото да се върне при баща си). Ако майките били взели решение да задържат децата, алжирската страна щяла да се окаже безпомощна да ги принуди да го сторят. Въпреки това тези силни жени надвили своя майчин инстинкт и изпратили синовете и дъщерите си обратно, макар че цялото им същество се бунтувало.

Случаят с Амар Хуаш бил по-особен. Той бил на осемнайсет години и според френския закон бил навършил пълнолетие. Според алжирските закони обаче бил все още непълнолетен в Алжир за пълнолетни се считат навършилите деветнайсет години. Той трябвало да подпише отделна клетвена декларация в Гардаиа, че ще се върне, макар че можел да остане във Франция, ако пожелаел. На него обаче и през ум не му минало да наруши своята клетва.

Беше много смел и зрял за възрастта си каза Лин-да. Разбираше, че ако остане, неговата постъпка ще застраши преговорите, които водим, и затова Се върна в Алжир и се пожертва заради останалите.

През януари 1986 година една от кръстниците се отправила на мисия, която можела да застраши не само бъдещето, но й личната й свобода. Тъй като не била френска гражданка, Ан-Мари Лизен действала като доверена посредница между майките и алжирското правителство. В Белгия собственото й правителство не обърнало никакво внимание на дейността и проблемите на „Алжирските майки" факт, който белгийската представителка в парламента на Европа Ан-Мари считала за недопустим.

Сътрудничката на Ан-Мари Джини научила за историята на една белгийка: предишната година съпругът й завел трите им малолетни деца две момчета и едно момиче в Алжир, уж да присъстват на сватбено тържество. Когато пристигнали, бащата ги оставил у свои роднини в малко градче, близо до столицата Алжир, и прекъснал всякаква връзка с майка им. Когато се върнал в Белгия, за да получи необходимите документи от училището на децата, бил арестуван и изпратен в затвора. И така бащата лежал в затвора, а децата били оставени на баба им без каквито и да е средства за препитание.

Когато малките отишли вг белгийското посолство и по-

222

молили да им помогнат да се върнат в Белгия, оттам им отговорили, че не могат да направят нищо за тях по дипломатически път. Ан-Мари получила подобен отговор и от държавните служители в Брюксел.

Действително не мога да направя абсолютно нищо й казал министърът на външните работи. С Алжир нямаме подобно споразумение.