![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Това не направило-никакво впечатление на жените.
Не мърдаме оттук, докато не ни решите проблема! казала една от тях.
Френският посланик се озовал в твърде деликатно по-
218
1
ложение. Не искал да окуражава тези жени, но в същото време не можел да ги остави да прекарат нощта на открито. Трябвало да ги подслони някъде и той неохотно се разпоредил да им приготвят малката едноетажна сграда в двора на посолството, която били използвали за столова, а сега била празна.
Така започнала окупацията. Майките били напуснали работа и нямали никаква представа нито колко време ще продължи престоят им в посолството, нито дали смелата им постъпка ще доведе до някакъв резултат, но били твърдо решени да докарат започнатото докрай. Френското правителство се объркало. Колкото и нелепа да изглеждала окупацията, всеки опит да бъдат изхвърлени майките щял» да причини буря от възмущение в средствата за масова информация. За късмет в столицата Алжир току-що бил кацнал похитен самолет събитие, което привлякло много представители на световната преса. Когато след няколко часа похитителите били обезвредени, на репортерите не им оставало нищо друго, освен да отразят окупацията на майките, която скоро станала новина номер едно.
Условията били доста жалки. Жените спели в спални чували направо върху покрития с плочки под. В стаичката до помещението имало кухненски съдове, газ*ова печка и малък хладилник. Освен това имало и баня, но без топла вода.
Първите няколко вечери духът и настроението били необичайно приповдигнати. Всяка разказала своята история, която останалите приемали със съчувствие и симпатия. След като изчерпали запасите си от анекдоти и дори ги повторили, полека-лека жените взели да униват: дали си сметка, че историите им са потискащо еднакви.
Дните минавали скучно и еднообразно. Нямало телевизор, нито телефон, а радиоапаратът им хващал само една станция. Ани, Линда и няколко други сподвижници в юва число и един свещеник работели като куриери и им носели всичко необходимо: от храната и приборите до книгите и пастата за зъби. Мари-Ан преживяла чудесна изненада Амар, който пристигнал в града за някакво спор-1но състезание, успял да се измъкне и да я посети в посолството.
На 21 юни петте майки писали на Ани: „Няма да мръднем оттук. Чувстваме се прекрасно, дори ако трябва да из-дьржим така шест месеца... готови сме и за най-лошото. Дръжте се! Знаем, че можем да разчитаме на вас!"
219
Четири месеца след началото на окупацията една от майките се огънала. Елен Монтетаго решила, че не може да издържи в посолството нито ден повече. За да запазят непокътната представата за сплотеността и решимостта си, останалите съобщили, че тя отива в Париж, за да бъде техен „посланик". Елен говорила пред Френския парламент за твърдата решимост на майките да постигнат своето и разказала за живота им в посолството. От този ден нататък всяка сряда Елен започнала да изпраща по четирийсет бели рози на президента, министър-председателя, министъра на правосъдието и двете камари на парламента. Отначало цветята били свежи: след време Елен започнала да праща повехнали цветя, които символизирали все по-слабите надежди на майките.
Благодарение на огромната популярност, която си спечелили в много страни по света, майките все пак постигнали известен успех. Ръждясалите колела на тромавата административна машина проскърцали и поели в правилната посока. Френските и алжирските държавни служители предложили компромисно решение: ако майките прекратят своя протест, всяко правителство ще възложи на посредник да уреди проблема с посещенията и създаде „някаква правна постановка", за да могат децата да прекарат коледните празници с майките си във Франция.
На 24 ноември пет месеца след като влезли в посолството останалите четири жени го напуснали. С това премеждията им съвсем не били свършили, но те често щели да си припомнят спартанския опит, натрупан в Алжир, и да считат постигнатото за своя най-голям съвместен успех.
Майките се уморили да чакат. Празниците наближавали, а децата продължавали да бъдат в Алжир, недостижи-ми както винаги. Правителството на Шадли вече било дало съгласието си да разреши посещенията по време на коледната ваканция, но не било предприемало никакви стъпки, защото нямало официални гаранции от френска страна, че децата ще бъдат върнати обратно в Алжир. На 25 ноември 1985 година Мари-Ан Пинел писала до президента Митеран:
Ние се върнахме, след като пет месеца мирно окупирахме френското посолство в Алжир, ала се върнахме без своите деца.