От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Момчетата не можели да се примирят с факта, че виждат майка си толкова рядко. Накърнени били отношенията им с техния най-близък човек на света. Освен това не можели да понасят презрението, с което я посрещало семейството на Брахим. Считали я за по-долна и „нечиста", защото е християнка и е загубила децата си, което било действително жестоко от тяхна страна. Брахим«тигнал дотам, че й наредил да не се докосва до нищо в дома му.

Майка и синове играели с часове на мозайка, само за да могат да седят заедно и да си дават тайни знаци, без да отронват нито дума. Започнали да се измъкват на двора, където скришом се прегръщали и целували и тихичко си шепнели как мечтаят да се махнат оттук и да бъдат отново заедно.

Скоро след като двуседмичната й отпуска свършила и Мари-Ан се върнала във Франция, тя получила писмо, което синовете й били успели да изпратят тайно от баща си. В него пишело: „Мамо, внимавай и се пази. Татко ще се жени повторно." Тогава Мари-Ан постъпила като много други изоставени родители: обърнала се към съда в своята родина. Получила развод и приела моминското си име Мари-Ан Пинел. Френският съд й присъдил родителските права над Амар и Фарид, но тя много бързо разбрала колко безполезен е този лист хартия. Въпреки дългогодишните отношения между двете страни (а може би именно заради тях), решенията на френския съд не се считали за валидни в Алжир.

Когато Мари-Ан се опитала да спечели родителските права и в алжирския съд, жалбата й била отхвърлена. Ис-1ямските закони на страната били категорични: момчета-га принадлежат на своя баща. Все пак съдът разпорели i

213

Брахим да изплати парично обезщетение на Мари-Ан, с което тя да покрие съдебните си разноски.

Когато през 1982 година Брахим се оженил повторно, момчетата престанали да живеят по роднини, а се преместили в дома на баща си и попаднали във властта на своята мащеха, чието отношение към тях обещавало бъдещи неприятности. И те не закъснели през двата месеца, които баща им прекарал в затвора заради политическата си дейност, тя се постарала да им ги създаде. Една вечер Амар се прибрал в десет и половина вечерта (доста след задължителния вечерен час) и спорът с мащехата приключил с плесницата, която отнесъл.

По волята на баща си Амар и Фарид изпълнявали ислямските ритуали, включително и строгите пости през ра-мадана, но с известна неохота. Двамата изобщо не се интересували от философията на тази религия за тях всичко било безсмислено и тъпо и се правело само за показ. Колкото повече баща им се отдавал на всекидневните молитви и религиозни ритуали, толкова по-цинични ставали момчетата. Брахим просто съсипал своето семейство: излъгал синовете си и насила ги принудил да живеят в страна, която ненавиждали. Как тогава той и неговите роднини, които го подкрепяли, можели да се наричат добри мюсюлмани? Както се изразявал Фарид: „Понякога хората говорят едно, но правят друго."