От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Един ден съпругата на Брахим му казала, че иска да отиде у своите родители и да пренощува там. Брахим не й позволил да вземе със себе си двете им деца, а на^ следващия ден отказал да приеме обратно жена си. Развел се с нея и задържал децата, които никога повече не видели майка си.

Именно в този момент Фарид се опитал да се намеси на страната на мащехата си. Знаел колко боли да те откъснат от майка ти и ненавиждал мисълта, че тези дечица ще извървят самотния път, който били извървели двамата с брат си. Колкото и да се молел Фарид, на нея й било забранено да вижда децата си.

През 1986 година нямало „коледни посещения" шейх Абае намекнал на майките, че няма да е зле да спрат да ги наричат по този начин, защото засягат религиозните чувства на родителите мюсюлмани. Алжирските бащи отказали да пуснат децата си и този път неписаното споразумение не могло да влезе в сила.

Алжирските майки били потресени и вбесени. Стриктно изпълнявали всичко и въпреки това децата им продължавали да живеят разделени от тях. Кръстниците измислили друг план: триседмичен протестен поход от Париж до Женева. Основното ядро на групата щяло да измине шестстотин километра пеш насред студената и тежка зима.

Участвам в похода, защото съм дълбоко възмутена обяснила една майка. ,

Дълго време нямахме никаква надежда добавила Маргарет Хюс, англичанка, която се била присъединила към основната група. Сега обаче сме тръгнали, защото мислим, че е възможно да успеем. Участваме, за да ги накараме да преговарят с нас.

На пресконференция в Париж Ан-Мари Лизен обяснила следното:

Това е поход, роден от отчаянието, но неговата цел е да накара другите народи да не бъдат съучастници в престъпленията, извършвани спрямо децата. Неговата цел е децата да могат да виждат и майките, и бащите си, дори да ги разделят граници.

226

В свое комюнике кръстниците отправили пламенен призив: „Във времената, когато бащите и майките си отмъщават един на друг чрез своите деца, те (участниците в похода) искат да накарат всички нас да разберем, че отвличането не е доказателство за любов, а акт на насилие, който унищожава самото дете. Законът на по-силния не бива да управлява най-интимните отношения в семейството."

Майките поставили няколко многоамбициозни искания: да се осигурят свободно движение на децата и. право на посещения и на двамата родители, да се определи и назначи европейски посредник, да бъде зает свободният по това време пост на посредника от френска страна, да бъдат официално признати от комисията по човешките права към ООН и най-сетне да се състави и подпише официален дългосрочен договор между Франция и Алжир.

Съзнавайки, че. ще бъде злепоставено още веднъж пред световната общественост, алжирското правителство положило всички усилия да спре похода. Ани си взела поука от предишния път и майките отхвърлили предложението да отидат да преговарят в Алжир. Те получили топлите бла-гопожелания на президента Митеран, преди да потеглят. Той най-сетне открито им изразил подкрепата си и обещал „да се ангажира лично с този въпрос, като се обърне към президента Шадли."