![От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/7/7/ot-lyubov-km-dshcherya-mi-calibre-1-30-0-download.jpg)
От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]
- Автор: Махмуди Бетти
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]». Краткое содержание книги:
Отрицателното отношение на момчетата към всичко наоколо било породено от емоционалната бездна, която ги деляла от баща им. С течение на времето Амар и Фарид престанали да се страхуват от него, но и уважението им изчезнало по същия начин Махтоб спря да уважава баща си в деня, в който Муди ни заяви,' че „няма да си ходим у дома". Момчетата загубили своя идол завинаги. Изпитвали единствено омраза и съжаление към този мъж, който твърдял, че е праведен, а в действителност бил изградил своя живот върху една голяма и непростима лъжа.
От самото начало Брахим се опитвал да попречи на контактите между майка и синове. По негово нареждане служителите в кварталната поща (или негови приятели, или роднини) задържали писмата и в двете посоки, включително и колетите на Мари-Ан за рождените дни на момчетата и коледните честитки. Дори наредил на втората си жена да пребърква училищните чанти на Амар и Фарид и ако намери снимки на Мари-Ан, да ги къса. Но Брахим бил
214
безсилен да попречи на майката да се бори с всички сили, за да си върне децата.
След като се срещнах с Мари-Ан, бях поразена от многото прилики в нашите две истории първоначалното ни чувство на безсилие, разочарованието ни от правната система, ниския ни социален статус в мюсюлманския свят. Разбира се, имаше и сериозни различия. Аз бях имала щастието да остана с дъщеря си, след като бяхме задържани насила в Иран, и да организирам бягството ни, като по този начин разреших проблема си за сравнително кратко време. На Мари-Ан не се бе отдала нито една от тези възможности. Все пак тя бе имала преимуществото да намери подкрепа, разбиране и съчувствие в родната си страна. Трябва да си призная, че ме беше изпреварила с години, стигайки до идеята, че този сериозен проблем може да бъде решен само ако изоставените родители се борят не поотделно, а заедно.
Ани Сужие бе дребна женица, заредена с неизчерпаема енергия от онези хора, които постигат всичко благодарение на волята и упоритостта си. Говореше тихо, ала твърдо и уверено.
Ани беше инженер и работеше в Държавната комисия по атомна енергия. Бе живяла в чужбина и познаваше културата на различни народи. Беше страстна феминистка и именно по тази линия се запознала с Жоселин Бани през 1981 година. Развълнувана от тежката участ на жената, чието дете било отвлечено, а тя самата безпомощна да направи каквото и да е, Ани изпратила Жоселин при една своя приятелка адвокатка на име Линда Вейл-Кюриел. Когато открили, че много други жени имат съдбата на Жоселин Бани, Ани и Линда основали Солидарния съюз на майките на отвлечени деца, станал известен под името „Алжирските майки". Те привлекли на помощ още три свои приятелки : Шантал Ханото издателка, Одет Брун пенсионирана лекарка, и Ан-Мари Лизен депутатка в Белгийския парламент.
Тези жени наричали себе си „пастирки", а не водачки на изоставените родители, при все че най-много им подхож-ило името „кръстници". Нито една от тях нямала свои собствени деца, но въпреки това не щадели усилия да попречат на онези родители, които искат да похитят своите собствени деца. Били феминистки, но гледали на пробле-
215
ма от позицията на хора, които вярват в принципите на равенството и зачитането на човешките права, заложени още в трудовете на Волтер и философията на Френската революция.
Когато през ноември 1983 година алжирският президент Шадли Бенджедид бил на официално посещение във Франция, кръстниците застанали начело на протестна демонстрация пред алжирското посолство в Париж, където понесли доста грубости от страна на полицията. Няколко жени били арестувани и натъпкани в полицейска камионетка. Там именно Ани се запознала с Мари-Ан ПинелТази демонстрация била първата официална проява на „Алжирските майки".
Неразколебан от арестите, Солидарният съюз решил да пристъпи към по-сериозни действия. Той обявил, че следващата му акция ще привлече общественото внимание така, както никога досега: майките щели да наемат кораба „Свобода", за да ги откара до Алжир, където ще направят опит да се срещнат с отговорни държавни служители и да видят своите синове и дъщери. На шести юли 1984 година „Корабът за Алжир" както го нарекли средствата за масова информация трябвало да потегли от Марсилия с трийсет майки на борда. Сред тях имало и североафрикан-ки, които живеели във Франция.
Докато се събирали на пристанището, жените тръпнели от вълнение и напрежение. Мари-Ан продължавала да посещава синовете си два пъти годишно, но. други майки не били виждали своите деца от години. Ами ако в Алжир ни арестуват? Ами ако изобщо не ни разрешат да Видим децата си? Дали се хранят моите? Дали плачат нощем? Свикнали ли са с новия си живот и няма ли да наруша спокойствието им? Дали изобщо ще ме познаят? Как ще ги издържам, ако наистина си ги върна?