От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Ани ясно подчертала, че протестът им не е приключил:

Майките се борят не само за себе си, но и за всички като тях. Те се борят за подписването на конвенция, която ще позволи на децата нормални отношения и с двамата родители.

Групата продължила похода си към Швейцария.

Когато майките пристигнали в Женева, отзвукът от техния протестен поход в средствата за масова информация бил предизвикал истинска буря, заплашваща да помете всичко по пътя си. Те били топло посрещнати от Леонид Еменов, председателят на комисията по човешките права към ООН, който в поздравителната си реч заявил: „Страданията на майките са страдания на човечеството, защото майките раждат живота и се борят за мир... Вярваме, че е крайно време международната общност да реши много проблеми, един от които е и вашият."

Представителят на Алжир в Организацията на обединените нации бил по-конкретен и думите му прозвучали доста утешително и обнадеждаващо: „Това е един много сериозен проблем, за който ние всички си даваме сметка. В Алжир казваме, че право имат и едните, и другите. Извинете ни, но мислим, че и бащите имат чувства като майките. Разбира се, никой не се стреми да усложни проблема ви и аз смятам, че той може да бъде решен."

„Алжирските майки" постигнали по-голямата част от исканията си: били официално признати от ООН, алжир-

228

ската страна подновила задължението си да насърчава посещенията, започнали преговори за подписването на двустранно споразумение. След толкова много отстъпки и неуспехи обаче майките били скептично настроени.

Използват децата ни като шахматни фигурки казала Мари-Пол Мециани, една от участничките в похода. Всеки говори за права, но никой дори не споменава за страданията на децата.

Преговорите в Женева продължили. Според Ани главният въпрос бил да се дефинира принципът на „приложимия закон" да се реши коя от страните ще има правото да определя родителя, на когото да бъдат присъждани родителските права. Този принцип, отбеляза тя, не бива да се определя на базата на националността идеята, че примерно .Франция е по-подходяща от Алжир за отглеждането на деца а като се търси варианта, в който интересите на детето ще бъдат защитени най-добре. Този принцип трябва да отразява правото на детето да има своя родина и да бъде закриляно от сътресението, което предизвиква отвличането и задържането му в чужда страна.'

Французите внимавали да не изтъкват факта, че превъзхождат Алжир в културно отношение. Както отбелязал френският член на Комисията по човешките права към ООН: „Тези деца имат право да бъдат обичани и от бащите, и от майките си. Те не бива да бъдат лишавани от обичта както на бащиното, така и на майчиното семейство. Така те дори ще спечелят от допира си до две различни култури."