От любов към дъщеря ми [calibre 1.30.0]

Тези два случая имали катастрофални последствия. Още от началото на преговорите алжирците били подчертали колко е важно да се работи със сериозни хора. Като се имат предвид културните различия между двете страни, както и отсъствието на каквито и да било законови рамки, дадената от страна на майките дума била единственият лост, който можел да задвижи другата страна. Алжирците били убедени, че лъвският пай от споразумението е техен. Децата живеели със своите бащи според моралните норми на тяхното общество. Защо да не отстъпят малко, ако майките наистина спазват дадената дума?

В голямата част от случаите тя била удържана, но в два от тях не, и кръстниците се опасявали, че именно тези изключения ще разрушат постигнатото доверие. Опасявали се също така, че те ще провалят цялото движение тъкмо когато било постигнало крайната си цел: двустранно споразумение, което преди всичко да защитава правата на децата.

Ала макар и съкрушени, кръстниците продължавали да работят неуморно за каузата. Пример за това била Ани, която отказала да се предаде и дори да се оттегли. Вместо това тя твърдо решила да превърне временния неуспех в голяма победа (както каза веднъж Мари-Ан: „Според мен Ани е най-умната личност, която познавам"). Двете с Лин-

230

да заминали за Алжир през април на среща с високопоставен държавен служител.

Кръстниците заявили, че преди всичко усилията на майките са били достойни за уважение и че светът се обръща към Алжир да отговори достойно на тези усилия, като подпише двустранното споразумение.

Второ, с течение на времето посещенията през граница се оказали не най-подходящата форма за решаване на проблема. Идната година майките щели да помолят да им изпратят двеста деца, две години по-късно: четиристотин.

Трето, двата случая, в които майките отказали да върнат децата си, били болезнено напомняне, че хората са сла-боволеви и е несправедливо майките или бащите да бъдат принуждавани да избират между своето сърце и голямата обща кауза. Личните уговорки между двамата родители били неприемливи. Имало нужда от договор, който да има силата на закон и да получи одобрението както на юристите, така и на обществеността. Нито една от двете страни нямало да допусне съдбата на засегнатите да бъде диктувана от най-безскрупулните между тях.

Всъщност кризата ни помогна страшно много каза Линда. Искахме договор от самото начало. Това ни показа, че не можем да решим проблема без законни средства.

Когато двете с Ани си тръгнали, Линда си припомнила думите на алжиреца: „Крайно време е да сложим край."

След завръщането ни във Франция разговаряхме с един от съветниците на министър-председателя продължи тя. Той ни каза, че на дипломатически език тези думи имат специален смисъл. „Може би ще успеем да започнем нови преговори", рече ни той.