Хюрем. Московската наложница

Хюрем затаи дъх:

— Имам.

— Тогава питай.

— Защо промени името ми?

— Руслана или другото, как беше то… Май започваше с „а“…

— Александра — намеси се Хюрем. — Александра Анастасия Лисовска. В гласа ѝ имаше обида, дори яд.

— Да, точно така. Ами че тези имена не ти подхождаха.

— Какво означава Хюрем? Нямам представа.

— Защо не попита тогава?

Девойката сведе засрамено глава.

— Ами — промълви тя, — срамувах се. Толкова се развълнувах, като ви видях, че ми изхвърча от главата.

Султан Сюлейман погледна момичето в очите. Наивният отговор, който му даде, му се понрави.

— Толкова си красива, че… Очите ти са толкова хубави, че… И имаш толкова прекрасна усмивка, че когато тя се появи, сякаш слънцето изгрява. Искаше ми се да ти дам такова име, което да разказва за всички тези прелести. Такова име, на което и слънцето да завиди.

Хюрем едва не припадна от щастие. Не можеше да повярва на ушите си. Застина за момент, после вдигна очи към падишаха и каза с усмивка:

— Господарят ни ще разглези своята робиня, ала все още не е казал какво означава Хюрем.

— Ето тази усмивка — прехласна се султан Сюлейман. — Това е усмивката, която ме порази. Ето затова избрах Хюрем. Хюрем означава красива, усмихната, с хубави очи. Всяко едно поотделно и всички заедно.

Падишахът с усилие отмести поглед от момичето, което сякаш щеше да разтвори криле и да полети от щастие, и се наведе към масичката. От шише с тясно гърло наля някаква червена течност в кристална чаша, по която грейваха милион звезди, щом светлината паднеше върху нея. Вдигна чашата и я задържа срещу огъня. Хюрем се загледа как кристалните отблясъци на пламъка се сливаха в прегръдка с рубинения цвят.

— Родос — каза Сюлейман, като поднесе чашата към Хюрем. — За виното, направено от родоско грозде, казват, че е най-хубавото вино на света.

Хюрем се сепна и рязко се изправи. Самият падишах я обслужваше, а тя беше скръстила ръце на дивана и го зяпаше със замечтан поглед. Биваше ли такова нещо?

Сюлейман забеляза притеснението ѝ и попита:

— Какво става, от виното ли се уплаши моето момиче с прекрасни очи и прекрасно лице?

— Аз от нищо не се страхувам — наежи се изведнъж девойката.

— Наистина ли? Дори и от мен?

— Че защо да се страхувам от вас? Та вие не се ядосахте на невъзпитаното ми поведение.

— Тогава как да си обясним неспокойството ти?

Хюрем погледна Сюлейман сконфузено и плахо.

— Докато аз си седя тук, господарят ми налива чаша. Робинята му моли за позволение да го обслужи.

Султанът остана много доволен от отговора, който получи. Настани се на дивана, сгъна единия си крак в коляното и го подпъхна под другия. Докато Хюрем сипваше вино в друга чаша, тя чувстваше, че очите на падишаха са приковани в нея. С всички сили се стараеше да не разлее виното от вълнение, но по никакъв начин не можеше да спре треперенето на ръцете си. Накрая се овладя, приближи се към дивана и с поклон поднесе виното на Сюлейман. Младият мъж не се стърпя и отново хвърли мигновен поглед към гърдите, които напираха да изскочат от деколтето на приведеното пред него момиче. Улавяйки този поглед, у Хюрем придойде огнена вълна, която заля бузите ѝ. А Сюлейман се изчерви, засрамен, че го разкриха. Смееше се, докато поемаше чашата от фините ръце на момичето.