Хюрем. Московската наложница

— Едно е сигурно. Без да вдигнеш глава и да ме погледнеш, за нищо на света няма да повярвам на думите ти. Искам да прочета по очите ти дали говориш истината. Езикът може да е лицемерен, но очите не лъжат.

Тя искрено се зарадва. Той не беше ядосан. Сюлейман не ѝ се сърдеше. Веднага вдигна глава. За момент огледа младия мъж, който стоеше срещу ѝ по риза като нея. Колко беше различен без тюрбан и кафтан! Вече не приличаше на великан. Дори беше по-скоро слаб. Освен това повече му отиваше да е без тюрбан. Така нищо не засенчваше гъстите му черни вежди и очите му, от които искряха светкавици.

Младият падишах гледаше изпитателно Хюрем, чиято прекрасна фигура се разкри в пълната си прелест, когато тя се изправи. Гърдата на момичето, която надничаше иззад дълбокото деколте на ризата ѝ, бързо се движеше нагоре-надолу. Сюлейман с мъка откъсна поглед от едрите, стегнати гърди на девойката, които ту се показваха от разтворената риза, ту изчезваха, и се съсредоточи върху очите ѝ. Дълбочината на тези очи, които събираха всички нюанси на морето, го примамваше все по-неустоимо. Хюрем изведнъж изтича към леглото.

— Хюрем, какво стана, какво правиш?

Вместо отговор, тя коленичи в края на леглото и изпълни ритуала, както я беше научила бавачката. Три пъти целуна атлазената завивка и три пъти я сложи върху главата си.

Падишахът отиде до нея и я вдигна.

— Значи бавачката ти е казала. Така е прието още от времето на праотците ни, така се прави и до ден-днешен. Ако жената не целунела завивката на мъжа, нямало да има изобилие в леглото.

Докато Сюлейман я водеше към дивана пред прозореца, без да пуска ръката ѝ, в гърдите на Хюрем отново запърхаха гълъби. Какво беше казал Сюлейман? Изобилие в леглото ли? Или само ѝ се беше причуло? Да не би падишахът да намекваше, че в това легло тя ще му роди дете? Помисли си, че ще припадне от щастие. А всъщност, ако сега имаше две неща, които не биваше да допуска в никакъв случай, те бяха да не припада и да не плаче.

— Нима владетелят не вярва в това?

— Аллах решава. Каквото каже той, това се случва. Виж колко рано откъсна от прегръдките ни принц Махмуд, с когото ни бе дарил. Не го спасиха нито мощта ни, нито знанията на главния ни лекар. Затова, ако той намери за уместно, ще дари с наследници своя раб, ако ли не — няма. Искам да кажа, че съдбата не се определя от целувки, завивки и легла.

— Аз също дълбоко се натъжих заради смъртта на вашия принц. Господ да даде дълъг живот на нашия господар. Пък и добре е, че имате още един син.

— Бог да го поживи, с всеки изминал ден моят принц Мустафа става по-голям и по-умен. Бог да го пази от зли очи и да му даде дълъг живот.

— Дано всичко се случи, както го пожелае моят владетел.

Хюрем се опитваше да запази мълчание, но по всичко личеше, че няма да успее. Всъщност тя и сама знаеше отговора на въпроса, който щеше да зададе, но все пак искаше да попита. Падишахът забеляза колебанието ѝ.