Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Господарю, господарю! — не спираше да стене тя.
Докато се носеше във вихъра на удоволствието, нова вълна заля тялото ѝ. Изгарящите устни на Сюлейман бяха стигнали до слабините ѝ и сега я подлудяваха, а нежното ѝ тяло потрепваше като крило на гълъб.
В онзи миг всички задръжки в главата на Хюрем паднаха. Нехаеше за нищо. Забрави, че мъжът върху нея беше владетел, пред когото трепереше цял свят, забрави, че тя беше само безпомощна пленница, робиня на ефимерна любов, която днес разцъфваше, а утре щеше да повехне. Сюлейман беше мъж, а Хюрем — жена. Нека се случеше онова, което се случваше в постелята на всеки мъж и всяка жена. В леглото нямаше място за правила и норми. Тя не биваше да слуша наставленията, а гласа вътре в себе си. Щеше да отиде там, накъдето я отведеше страстта. В онзи миг си забрани забраните.
Неочаквано положи ръката си върху слабините на мъжа. Хриптенето, което излизаше от устата ѝ, се смеси с пъшкането на Сюлейман. Колко беше твърд. Пулсираше в шепата ѝ. Сред бурята от страст гласът на Екатерина отекна в главата ѝ.
— Стъписай се — бе казало момичето. — Щом видиш инструмента му, трябва да се стъписаш. Независимо дали е голям или малък. Много обичат да се възхищаваш, че членът им е голям.
И Хюрем каза:
— Господи, колко е голям!
Не знаеше дали изрече това, за да последва съвета на Екатерина, или защото наистина го мислеше. Когато раздвижи бавно ръката си, забеляза, че Сюлейман полудява от удоволствие. Повтори го отново и отново… Гърдите на младия падишах се издигаха и спускаха като ковашки мях. Хюрем придоби смелост и реши да действа. Неин ред беше да накара гълъба да запърха. Щеше да му отвърне със същите ласки, с които я беше дарил той. Наведе се към слабините на мъжа. Първо докосна члена му с върха на езика си, а сетне леко го прокара по цялото му протежение. С пламенна уста целуна мъжката му гордост, която растеше пред очите ѝ.
В този момент падишахът сграбчи главата на момичето с две ръце и я насочи надолу. Устните на девойката бавно се разтвориха под деликатния натиск. Хюрем разбра какво се искаше от нея. Стоновете, които идваха от нея, се сляха със стенанието на мъжа и изведнъж сякаш изригна вулкан. Тялото на Сюлейман се разтресе в силни конвулсии, докато неравномерното му дихание прерастваше във вик:
— Продължавай, продължавай — задъхваше се падишахът. В същия миг и Хюрем беше понесена от вихър, предизвикан от едрите пръсти, които умело се движеха между краката ѝ и отново я възнесоха към висините на удоволствието.
За момент бурята сякаш утихна. Двете тела бавно идваха на себе си, отпуснати едно до друго. Сюлейман се изправи и отпи глътка вино. Предложи чашата и на Хюрем. След това полека изля виното върху девойката и го изпи измежду стегнатите ѝ и уханни гърди. Облиза виното, което се бе стекло към пъпа ѝ. Езикът му последва кървавочервените капки, които се процедиха към слабините ѝ, и достигна до най-съкровеното ѝ кътче. Хюрем изкрещя от удоволствие. Хвана главата му с ръце, за да не се отдръпне.
— Не спирай — умоляваше го. — Моят Сюлейман — стенеше и охкаше тя.
Точно когато тя достигаше върха, мъжът изведнъж спря. Докато Хюрем се извиваше, полудяла от страст, Сюлейман застана между краката на момичето. Заветният миг беше настъпил.
— Имайте милост, господарю! Имайте милост! — простена Хюрем.
От молбата ѝ избликваше такава страст, че Сюлейман веднага се догади какво се криеше зад нея:
— Хайде, не спирай, продължавай, вземи ме! Не ме жали!
И той го направи. С желание, на което вече не можеше да се противопостави.
— Не се бой — прошепна и погледна момичето в очите.
Мъжът хвана бедрата ѝ с ръце и я придърпа към себе си. Докато проникваше в нея, той слушаше виковете на страст, които не спираха да избликват измежду устните ѝ. Поспря за миг. Девойката усети как мускулите ѝ се стягат около мъжкото му достойнство, което пулсираше неудържимо в нея. Сюлейман внимателно продължи да навлиза в девойката. Хюрем не откъсваше поглед от него. Искаше да види в очите му въздействието, което тя му оказваше. Дали му бе доставила удоволствие? Ала мъжът беше затворил очите си, докато се движеше напред-назад върху нея.
— Да — простена Хюрем. — Моят господар. Моят Сюлейман. Моят мъж.
Очите на Сюлейман леко се отвориха, а Хюрем забеляза, че ако допреди малко в тях проблясваха светкавици, сега те бяха пропити с наслада. Значеше ли това, че тя се справя добре?