Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Защо, мислиш, те харесахме, Хюрем ханъм? Само заради ведрото ти лице, красотата и тези очи, които не мога да се наситя да гледам ли?
Преди да отговори, момичето се сгуши в Сюлейман и отпусна глава на гърдите му. Младият падишах вдиша дълбоко аромата, който се носеше от косите ѝ.
— Има още една причина да те харесаме, не по-малко важна от тези. И тя е, че приемаш всичко с гордо вдигната глава.
— Ала от деня, в който дойдох тук, почти не вдигам глава от поклони. При първата ни среща се запознах повече с ботушите, отколкото с лицето ви.
В първия момент падишахът не знаеше да се смее ли, или да се оскърби от този укор.
— Ти си като стръмните върхове на снежните планини. Те не се кланят и не се прегъват. — Леко повдигна брадичката на момичето с показалеца си и погледна в очите му. — В моментите, когато сме насаме… Хайде да те видим, Хюрем ханъм… Свири, пей!.. Нека целият сарай те чуе…
— Каква песен желае господарят ми?
— Ами… Първо изпей някоя песен за обичта.
Не след дълго гласът на Хюрем се понесе на вълни из двореца. Всички отвориха прозорци и открехнаха врати, за да я чуят. Само покоите на Гюлбахар останаха плътно затворени. Стига да можеше, тя би издигнала дебели стени, за да не чува този глас. Той изгаряше ушите ѝ. Дори и да ги запушеше с ръце, спасение нямаше. Гласът на проклетата московска наложница, която ѝ отнемаше мъжа и откъсваше сина ѝ от ръцете на баща му, се врязваше в мозъка ѝ. Изобщо не млъкваше.
Девойките на Волга, девойките на Волга
с гордо вдигнати глави като високите масиви
жънат златни класове със сърпове в ръка,
а танците им в планините са чудна красота.
Хюрем пя дълго, а Сюлейман я слушаше, вторачен в рубиненото вино в чашата си, после бавно се изправи. Загаси факлите. Сега светлина хвърляше само огънят в огнището, откъдето се чуваше леко пращене и се разнасяше приятно ухание. Приближи се плътно до Хюрем, внимателно взе балалайката и я остави настрани, а после вдигна девойката на ръце.
— Благодаря ти, усмихната красавице… Зная, че те потопих в спомени и те натъжих, но в гласа ти намирам покой.
Не даде възможност на Хюрем да каже нещо. Пое я в обятията си… Дишането и на двамата се учести. Устните им се сляха. Дъхът им секна от дългата огнена целувка, последвана от още една и още една. Целуваха се, хапейки се сладко… Когато вълната от страст, нарастваща от неопитността на девойката и вещината на Сюлейман, стана неудържима, той вдигна наложницата си и тръгна към леглото. С устните си покри тези на момичето, което шепнеше:
— Господарю, господарю…
XXV
Хюрем хвърчеше в облаците. Можеше ли всичко да се промени само за една нощ? Определено можеше. Сякаш пред нея се разтвори врата, която я отведе в съвсем различен свят.
Още примираше в блаженство при спомена за онези целувки и ласки. Не спираше да си представя своето собствено тяло, извиващо се от страст под това на Сюлейман. Молеше се на Пресвета Богородица да прости греха ѝ. Сюлейман не се прекланяше пред нейния Отец Иисус, но тя искаше да изповяда пред него, че ръцете му ѝ доставиха огромно удоволствие. Разтопи се, пламна, изгоря.
И наистина беше станало точно така. Когато устните на Сюлейман решително се плъзнаха към врата ѝ, Хюрем си помисли, че огън е подпалил тялото ѝ. Докато твърдата брада и мустаците на падишаха я караха да настръхва, дъхът му, по-горещ и от огън, поде пътешествие по шията ѝ. Езикът му се разхождаше между врата и раменете ѝ, а кадифените му устни нежно стисваха мекото на ухото ѝ от време на време.
„Боже господи! Боже господи! Боже господи! Полудявам.“ Спомни си думите на Екатерина:
— Не се стягай. Отпусни се, кажи си, каквото ти е на сърцето. Говори, пъшкай, шепни, моли го, но само недей да мълчиш. Мъжете обичат жени, които денем мълчат, а нощем говорят.
Но дори и да искаше, Хюрем не можеше да мълчи. В началото прошепваше:
— Господарю, господарю!
С животински инстинкт и женска интуиция се догаждаше, че по изящен и изкусен начин тя трябва да даде израз на насладата, която изпитваше. От устните ѝ се сипеха сподавени викове и тих смях. И Хюрем се остави на тази интуиция. Отговори на целувките и прегръдките на мъжа. Езикът ѝ ту се срещаше с неговия, ту обикаляше по врата и ухото му. От леките ухапвания на мъжа устните ѝ се наляха с кръв. Това я възпламени още повече. Когато падишахът хвана в шепите си стегнатите ѝ гърди, стенанията ѝ прераснаха във викове. Тялото ѝ, разтърсвано от силни конвулсии, се изопна като тетива на лък. Когато устните му започнаха да кръжат между зърната на гърдите ѝ, тетивата изведнъж се отпусна, а Хюрем с писъци се заизвива неконтролируемо.