Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Върху ризата сложи рокля, изработена от чуждоземни майстори. Кадифеният плат с люляков оттенък беше извезан със златни и сребърни клонки и цветя. Декорираният с филигранна украса колан силно пристягаше и бездруго фината ѝ талия и почти щеше да я прекърши.
— Дъх не мога да си поема с този колан — оплака се тя, но никой от армията прислужници, които, плувнали в пот, се занимаваха с тоалета ѝ, не ѝ обърна внимание.
Дори и заплахата:
— Зле ще си изпатите, ако се задуша пред владетеля — не даде резултат.
Тъй като явно нямаше друг начин, ѝ се наложи да се примири с колана.
Сетарет калфа и Мерзука разгониха рояка от шивачи, тъкачи и прислужници, които се суетяха наоколо и оглеждаха преценяващо момичето.
— Пу-пу-пу! — плюна Сетарет, както правеше всеки път, когато искаше да изрази одобрение. — Браааво, браааво!
А Мерзука задълго се умълча.
— Много си красива, Александра — прошепна тя, сякаш беше омагьосана.
Щом видя яростните искри в очите на момичето, припряно понечи да се поправи:
— Исках да кажа — Руслана…
След още един гневен поглед татарската девойка поклати глава:
— Хюрем трябваше да кажа, нали? — За момент замълча. — Виновна ли съм, че всеки ден си с ново име? Вече съвсем се оплетох.
Момичето се завъртя, развявайки полите си.
— Ти запомни Хюрем. Него ще запомни и османският народ, а и цял свят. Ще видиш.
Загърби свитата от помощници, които бяха започнали да нашепват молитви, и тръгна величествено към големия салон, където Сюмбюл ага я чакаше и току повтаряше притеснено:
— Побързайте! Хайде, хайде! Ако се забавите още малко, владетелят ще ни обезглави до един.
Последва Сюмбюл ага, без да удостои с поглед молещите се прислужници, нито пък надничащите от стаите си наложници, които я оглеждаха с неприкрита завист. Не обърна внимание и на злостните им забележки:
— Накъде така, московчанке?
За да укроти препускащото си сърце, неспирно си повтаряше:
„Хюрем отива на любовна среща с османския син“.
Коридорите сякаш нямаха край. Ударите на сърцето ѝ отмерваха всяка нейна крачка. Накрая Сюмбюл ага стигна до врата, пред която пазеха облечени с брони войници, които гледаха страховито, с извадени саби, в пълна бойна готовност. Гъстите гарвановочерни мустаци на стражите, които се спускаха около устните им към брадичките, за момент напомниха на Хюрем за Тачам Ноян. Неговите определено не бяха толкова черни, а погледнати отдалеч, по-скоро изглеждаха като посипани със сняг, но пък не отстъпваха по гъстота на тези. Докато един от пазачите, чиито очи сякаш мятаха мълнии, бавно отваряше тежката врата, Хюрем си спомни как беше преобърнал живота ѝ из основи — първом го озлочести, а сетне го изгради отново. Внезапно ѝ домъчня. Щом усети, че очите ѝ започнаха да се наливат със сълзи, се сепна уплашено.
— В никакъв случай не плачи — предупреди я една от жените, които я приготвяха. — Заплачеш ли, чернилото, с което изписахме веждите и подчертахме миглите ти, ще се навлажни и ще се размаже. Лицето ти ще почернее като въглен. А господарят ни ще те изрита от покоите си.
Докато минаваха през вратата, Хюрем отвори широко очи, за да прогони сълзите си. Озоваха се в друг коридор, където отляво и отдясно горяха огромни кандила. Безмълвно продължиха към следваща врата, която се виждаше далеч в дъното. Хюрем гледаше право пред себе си, както я бяха предупредили, ала с крайчеца на окото си зърна стражите, които стояха на пост на равни разстояния един от друг, прикрити в тъмнината на неосветените от кандилата места. В мрака очите им сякаш горяха като огньове.
Докато Хюрем се молеше вратата срещу нея да е последната преграда по пътя към Сюлейман, пред тях незнайно откъде изскочи възрастна жена. Девойката я виждаше за първи път. Когато забеляза, че Сюмбюл ага се поклони и я поздрави почтително, реши, че старицата е важна особа. Жената се държеше, сякаш Хюрем не беше там, но момичето усети нейния преценяващ изпитателен поглед, който я обходи от крайчеца на косите до пръстите на краката. Сюмбюл ѝ прошепна:
— Уважаемата бавачка. Детегледачката на нашия владетел. Тя отгледа и възпита нашия падишах. Все още се грижи за него. Господарят ни я почита като своя майка…