Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Хюрем веднага схвана намека. Не изчака Сюмбюл ага да довърши обясненията си, а се поклони с уважение пред възрастната жена. На лицето ѝ грейна неустоимо красивата ѝ и пълна с обич усмивка. Бавачката отвърна на поздрава на момичето с леко кимване. Девойката беше истинска красавица, както говореха всички. Никога преди не беше виждала толкова искрена и пленителна усмивка. Нямаше нищо чудно, че Сюлейман е така впечатлен. Колко красиви, дълбоки и изразителни бяха очите ѝ. Жената с учудване установи, че изпитва доверие към момичето, сякаш го познава много отдавна. Московската наложница мигом спечели симпатиите ѝ. Без да отделя очите си от тези на Хюрем, тя каза нещо на главния евнух. Говореше тихо, сякаш шепти, но Хюрем разбра, че жената всъщност се обръща не към Сюмбюл, а към нея, към самата нея. Шепнешком попита:
— Какво казва?
— Щом влезеш в стаята, трябва веднага да коленичиш и да поздравиш владетеля. Ако ти разреши да станеш, ще се изправиш и ще отидеш право при леглото, ще целунеш завивката откъм краката и ще я положиш върху главата си.
— Какво?
— Ще целунеш завивката и ще я положиш върху главата си.
— Защо?
Сюмбюл ага нямаше представа какъв беше смисълът на този обичай.
— Направи каквото ти се казва — отвърна тихо.
Бавачката не обичаше в нейно присъствие да се разговаря на език, който не разбира, но по необясними причини това неясно шушнене ѝ се понрави. Отново заговори на Хюрем, гледайки към Сюмбюл:
— Когато господарят ни ти позволи да се оттеглиш и си тръгне, няма да излизаш веднага. Ще дойдат и ще съберат завивките от леглото, ще те отведат и ще вземат чаршафа.
— Чаршафа ли?
— Да, чаршафа. Не задавай въпроси, а прави каквото ти се казва.
Хюрем отново изрази уважението си към бавачката, като направи лек реверанс, и с най-искрената си усмивка на лицето каза:
— Не се измъчвайте с притеснения, Хюрем няма да се посрами.
Възрастната жена с учудване осъзна, че е започнала да милва ръката на момичето. До този ден не бе правила подобно нещо. Беше загубила броя на момичетата, прекрачили този праг, но сега с ръка на сърцето си казваше, че нито едно от тях не бе почувствала така близко. Докато стражът, който се появи по знак на жената, отваряше вратата, бавачката се обърна и се оттегли. Сюмбюл ага я последва, ала след две крачки се извърна и погледна Хюрем.
— Аз бях дотук, Александра. От тук нататък продължаваш сама.
Вратата се затвори безшумно зад гърба ѝ. И този път Хюрем не изпълни наставленията, които ѝ бяха дали. Вместо да коленичи и да чака разрешението на Сюлейман да стане, тя просто остана изправена.
Мъждукащата светлина, която хвърляха припукващите в огнището дърва, обагряше всичко в стаята в жълто. Пред тоалетка с огромно огледало горяха кандила. Пламъците се отразяваха в пъстрите витражи отсреща, както и в керамичните мозайки по стените. От кехлибареното жълто на огъня зелената мозайка ту грейваше в аленочервено, ту се забулваше в мек кафяв цвят. По-навътре се виждаше огромно легло, а пред прозореца се ширеше масивен диван. В стаята имаше освен това няколко стола и маса, върху която бяха разпръснати документи и карти. Върху ниска масичка пред дивана една кана хвърляше отблясъци. Няколко шишета и една голяма купа, пълна с редки зимни плодове, придаваха завършен вид на картината.
Това ли бяха покоите на султан Сюлейман, пред когото трепереше цял свят? Къде бяха златото, рубините, изумрудите, диамантите? Нима мястото, където живееше този легендарен с мощта си владетел, можеше да бъде толкова скромно?
Хюрем изведнъж забеляза, че в сянката до леглото, от страната на главата, стоеше неподвижно огромен силует с тюрбан. Призова Дева Мария на помощ. Това бе той, той беше! Веднага се поклони леко. Налегнаха я неспокойни мисли: дали се е ядосал, че не падна на колене пред него още когато пристъпи прага? Щом не казва нищо, със сигурност се е ядосал. Сега ще я изгони. Защо мълчи? Дали пък да не се хвърли в краката му и да го помоли за прошка? Хайде, да говори! Да каже нещо. Да излее гнева си, да вика. Само да не мълчи! Говори де, проклет да си!
След като всичко очевидно беше свършило, вече нямаше смисъл да стои така приведена. Хюрем се изправи и смотолеви:
— Дали владетелят ще ми прости?
Величественият силует с огромния тюрбан изобщо не помръдна. Хюрем продължи, придавайки на гласа си най-подкупващи нотки:
— Аз съм невежо селянче. За първи път виждам господарски покои. Отдайте грубостта ми на моето огромно удивление. Простете ми.
И точно в този момент се случи нещо неочаквано. Величественият силует с огромния тюрбан продължи да мълчи, но иззад инкрустирания със седеф параван до тоалетката се показа султан Сюлейман.