Хюрем. Московската наложница

Ала време за въпроси нямаше. Бурята напираше да се развилнее отново.

Когато първоначалната болка, която я беше пронизала, започна полека да отшумява, тя уви краката си около кръста на падишаха. С ръце придърпа мъжа към себе си. С всеки тласък Сюлейман проникваше по-дълбоко и беше на път да свърши. Изведнъж мъжът със стон зарови глава във врата ѝ и достигна върха с дълбоко издихание, сякаш викаше. Ала след кулминацията си не спря, а придърпа момичето за бедрата и продължи с движенията си.

Значи това било, знаеше вече Хюрем, завладяна от усещане, сякаш се разхожда сред звездите. Това била страстта! Нито ласките на Екатерина, нито непохватното докосване на Сюмбюл ага бяха предизвикали подобна буря в нея. С всяка фибра на тялото си тя попиваше капка по капка блаженството, което се разливаше от слабините към главата ѝ и от зърната на гърдите към сърцето ѝ. С устните си потърси устните на мъжа. Докато се целуваха, Хюрем успя да изпита същата наслада, в каквато се беше потопил и Сюлейман.

Не си спомняше нищо друго след първия път. Цялата вечер Хюрем прекара в обятията на Сюлейман. Беше на седмото небе, попадна направо в прегръдките на звездите. Колко ли пъти се разбушува тази буря на удоволствието през нощта? Беше загубила броя им. На развиделяване те все още се любеха. Младият падишах не можеше да се насити на крехкото огнено тяло. Хюрем го подлудяваше с дързостта си и с неутолимата си страст, които взимаха превес над нейната неопитност.

След последната вълна от наслада падишахът се отпусна до нея. Хюрем също беше изтощена. Отмаляла от любовната игра, едва придърпа копринената завивка върху потните им тела. Преди да се предаде на съня, опипа слабините си с ръка. Знаеше каква беше тази влага между краката ѝ. Кръв. Селското девойче, което се беше появило на бял свят като Александра Анастасия Лисовска, направи крачката към женствеността в леглото на султана под новото си име Хюрем. Тя вече беше жена. В нея плуваха животворните сокове на Сюлейман.