Императрица Сиси
- Автор: Шустер Габи
- Язык: болгарский
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Императрица Сиси». Краткое содержание книги:
За мен имаше значение единствено майката на императора да зачита изключителното ми право да се разпореждам в детската стая на Валерия. Тя се порадва на малкото момиченце без особен ентусиазъм, не направи обичайните си забележки относно семейните прилики и не се заинтересува нито от здравето, нито от плановете ми. В нейните очи унгарското дете беше обременено с недостатъците на страната, в която бе родено.
– Слава Богу, че е момиче – отсече тя по обичайния си безпардонен начин и тутакси напусна детската стая.
Топнах перото в мастилото, за да продължа писмото, а Ида приближи към мен кутийката с бонбоните-виолетки. Вероятно се надяваше, че апетитът ми ще се събуди, ако се изкуша да похапна нещо сладко. Тревожеше се за мен, когато пропусках хранения, пък и без да въздишам тежко, тя знаеше, че Виена ми разстройва стомаха.
И тя като мен четеше вестници и знаеше как дребнаво ми брояха дните, прекарани в Унгария. Твърдяха, че през последната година били двеста и двайсет. Вместо да се запитат по какви причини предпочитах Унгария, журналистите охотно се впускаха в злобарски предположения дали фактът, че за най-малката дъщеря на императора се грижат само унгарци, при това в Унгария, няма да й навреди необратимо.
Това не беше по вкуса нито на виенчаните, нито на бохемците и на всички останали, които се стремяха да пресекат унгарското влияние върху императора. Те се кахъряха, задето Унгария, видите ли, била предпочитана несправедливо, и кипяха от яд, че новият главен придворен управител на императрицата също произлиза от тази страна.
Барон Ференц Нопча произхождаше от Трансилвания и беше близък приятел на граф Андраши, което създаваше у мен илюзията, че съм с графа дори когато не бе наблизо. Нопча смени граф Кьонигсег, когото освободих с почести ведно със съпругата му, моята главна придворна дама. И те, както много други, бяха на първо място верни слуги на ерцхерцогинята, а не мои. Възнамерявах занапред да се обградя само с хора, които съм си подбрала сама, а това бяха най-вече унгарци.
Сърцето ми остана в „Гьодьольо" и всяка дума на унгарски, която чувах във Виена, ми звучеше като поздрав от втората ми родина. Тази мисъл ме подсети за един проблем, който от предния ден не ми излизаше от главата.
– Наистина ли след пристигането ни не намери в жилището си никаква вест, Ида? Дори кратко писъмце от нашия приятел?
– Съжалявам, Ваше Величество.
И аз съжалявах, но освен това се ядосвах. Толкова ли беше трудно да изпрати поне честитка за рождения ми ден? Личен поздрав, който шпионите нямаше да прочетат и който щеше със сигурност да стигне до мен чрез моята вярна Ида? Бих се радвала в ден като този да получа поредните уверения в неговата обич, за да вляза в новата година от живота си с тази утеха.
– Е, няма значение – махнах с ръка аз и се опитах да си повярвам. Но прекъснах писмото, защото мама щеше да разбере от всеки ред, който пишех, че не съм толкова щастлива, колкото изискваше от мен тя. Не бях наследила способността й да проявява женско покорство и да се примирява с неизбежното.
Потърсих утеха в детската стая. Моята унгарска принцеса вече бе достатъчно голяма, за да се засмее, щом ме види. Обичах лъчезарната й натура толкова силно, че сърцето ми щеше да се пръсне. В това кръгло детско личице с блестящи очи нямаше нищо фалшиво, изкуствено или критично. Само радост и откритост.
Каква разлика в сравнение с по-големите ми деца. Не успявах да събудя в тях онази безусловна любов, която сякаш бе вродена на Валерия, камо ли да изпитам към тях нещо подобно. Само пред себе си признавах, че те си останаха чужди за мен. Освен това все повече ме обземаше подозрението, че някаква зла съдба е подменила нарочно добрите наченки в тези двама юноши.
Да вземем 13-годишната ерцхерцогиня със строго опънатата назад коса и скованата, почти войнишка стойка. Ъгловатото й детско тяло беше набито и подобаваше повече на момче, отколкото на момиче, което скоро щеше да се превърне в жена. Тя ме хвърляше в такова безпокойство, че вече се боях дори да я прегърна. Наежваше се срещу всякаква близост и нежност. Своенравната, мълчалива съпротива на Гизела не ми даваше шанс да си поговоря с нея. Моята дъщеря ми беше напълно чужда.
За разлика от нея престолонаследникът беше обичлив, често изпадаше във възторг и трогателно се стараеше да угоди на всички. В блесналите му очи четях възприемчивост, чувствителност и силен копнеж за внимание и признание. За единайсетте си години не беше особено висок и често боледуваше, ала полагаше неимоверни усилия да се превърне във всичко онова, което изискваше от него императорът: добър ловец, мъжествен ездач и преди всичко – храбър войник. Отсега носеше само униформи и козируваше по военному.