Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
След този случай Тод направи логичната крачка към търговията с дрога, където бързо се издигна благодарение на съчетанието от страх и заплаха, което внушаваше, заедно със солидна доза улични хватки. Едва бе подхванал двайсетте си години, а вече печелеше по няколкостотин хиляди годишно. Летуваше в Южна Франция и италианската Ривиера, а зимуваше по разкошните плажове на Рио де Жанейро.
Животът му се подреждаше прекрасно до един момент, преди пет години. Лежал на плажа в Ипанима, когато го ухапало някакво неизвестно тропическо насекомо — след което, само за четири месеца се озова в списъка на чакащите да им присадят ново сърце. За по-малко от година слезе на четирийсет и три кила и заприлича на скелет с ръст метър и седемдесет и осем.
След две безкрайни години, през които Тод си стоеше в списъка на чакащите, някакъв двуметров дървосекач, явно с два леви крака и с много къса линия на живота, взел, че се изтърсил от една калифорнийска секвоя и се споминал. За късмет на Тод обаче, се оказал идеалният донор.
Само три месеца след като му присадиха новото сърце Тод се върна във фитнес залата; след три месеца бе възстановил напълно силите си, а след още три месеца стана най-големият дилър на куалуди в цяла Америка; а след още три месеца узна, че аз — Джордан Белфърт, собственикът на прословутата фирма за инвестиционно банкиране „Стратън Оукмънт“ — съм пристрастен към куалудите, и се втурна на помощ.
Това стана преди повече от две години и оттогава досега Тод ми беше продал поне пет хиляди куалуда, а освен това ми беше дал безплатно — още пет хиляди, за благодарност за всичките пари, които му помагах да спечели покрай новите емисии, пускани от „Стратън“. Но когато печалбата му започна да се изразява в милиони, Тод бързо усети, че няма да може да ми се отплаща с куалуди. Затова започна да ме врънка какво друго може да направи за мен. Каквото си поискам.
Въздържах се и не му казах да опердаши всеки келеш, който ме е изгледал накриво, откакто бях във втори клас, но след като за трихиляден път ме попита: „Какво искаш да направя за теб? Кажи и ще го направя, та ако ще и човек да трябва да убия!“, реших най-сетне да се възползвам от офертата му. Още повече, че всичко се очертаваше да изглежда съвсем естествено, тъй като новата му жена Каролайн се оказа швейцарска гражданка.
Та в конкретния момент, за който ви разправям, Тод и Каролайн стояха насред спалнята ми и правеха онова, което правят през цялото време — караха се. По мое настояване Графинята бе заминала на пазар из града. Нямах ни най-малкото намерение да гледам тая лудница, която в този миг се развиваше пред очите ми.
А лудницата никак не бе малка: Каролайн Гарет нямаше нищо по себе си, освен едни гащички от бяла коприна и едни гуменки за тенис „Третърн“. Стоеше на по-малко от два метра от мен, с прихванати на тила ръце и с щръкнали настрани лакти, сякаш някой полицай току-що бе изревал: „Горе ръцете! Ще стрелям!“ Междувременно огромните й швейцарски цици висяха като два препълнени с вода балона, плеснати върху нежното й телце, високо към метър и петдесет и осем. Мощна изрусена грива се стелеше чак до цепката на задника й. Имаше страхотни сини очи, широко чело и лице, което горе-долу се ядваше. Беше си истинска секс бомба — швейцарска секс бомба при това.
— Та-а-ад, глоупакоу! — оплакваше се швейцарската секс бомба с як акцент, от който направо капеше топено швейцарско сирене. — Ут лепинкитей адски були-и-и, гъйз такъйв!
— Трай ма, френска краво — отвърна й любящият съпруг, — и не мърдай шибания си гъз, че ще те пребия! — Тод обикаляше жена си с ролка широк изолирбанд в ръка. И с всяка обиколка притягаше все повече тристате хиляди долара към корема и бедрата й.
— Коугоу наришаш крава, имбесийл такъйв! Главатай ще ти счоупя. Чоуваш ли, Жордън?
— Точно така, Каролайн, прасни му един по тиквата. Лошото е, че на гадно копеле като съпруга ти това само ще му направи кеф! Ако наистина искаш да му го върнеш, тръгни да разправяш из града какъв мил и добър човечец е и как в неделя сутрин се излежавате в леглото, докато той си прочете вестника.
Тод ми се изхили мръснишки, а у мен изникна закономерният въпрос, как може един евреин от Лефрак толкова да прилича на Фу Манчу42.
С тия дръпнати очи, пожълтяла кожа и провисналите мустаци и брада направо му беше одрал кожата на Китаеца. И днес, както винаги, беше облечен в черно — черна тениска на „Версаче“ с едно огромно V от черна кожа отпред и черни колоездачни шорти от ликра. И шортите, и тениската обвиваха якото му мускулесто тяло като втора кожа. Близо до опашката шортите му се издуваха от очертанието на пистолет — калибър 38 с къса цев, — с който не се разделяше. Ръцете му бяха покрити с гъсти черни косми, като на върколак.
42
Герой от романите на Сакс Ромър, популярни през двайсетте и трийсетте години на двайсети век. — Б.пр.