Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Калан забеляза, че в ръката му има нещо. Отметна одеялото и хукна подире му.
След като затвориха вратата, гвардейците заеха защитни позиции. Пред Градината на живота имаше поне двайсетина елитни гвардейци. Двама-трима от тях бяха достатъчни, за да удържат цяла армия. Беше й някак притеснително да ги вижда наблизо, да знае, че я следят и наблюдават, макар да не я наблюдаваха като онова същество в спалнята. Те я наблюдаваха за нейна сигурност. Нямаше представа защо я бе следило онова същество в спалнята, но беше убедена, че не е било от съображения за сигурността й.
Откакто машината бе направила първото от последните си две пророчества, онова, което гласеше: „Пешката взема царица“, Ричард не искаше да рискува с нейната сигурност. Винаги когато тя напускаше Градината на живота без него, я оставяше с малка армия, Натан, Зед или Ничи и поне две Морещици.
Не че не й се искаше да се чувства защитена от тъмните сили, които явно бродеха из Двореца, просто се чувстваше неловко, когато трябваше да се среща с някои от гостите. Изправяше хората на нокти, създаваше впечатление, че Дворецът е под обсада. Гостите обаче разбираха, че нещо се случва и че е имало покушение над нея, затова оправдаваха мерките за сигурност. Но неясният характер на заплахата изостряше още повече любопитството им спрямо това какво гласи пророчеството. Имаха усещането, че са изолирани от ключова информация.
Повечето гости се бяха настанили удобно в новите си стаи — поне засега. Някои от владетелите се бяха върнали по родните си места, оставяйки свои представители. Ричард и Калан бяха на мнение, че е важно за всички части на империята да се усеща чувство на общност, на обща цел и да бъдат управлявани с общи закони. Владетелите и техните представители от други кътчета на отдалечената империя не само биваха насърчавани да поддържат официални представителства, ами и имаха свои, постоянни резиденции в Двореца. Дворецът беше същински град, кацнал на платото, и със сигурност бе достатъчно голям, за да ги поеме всичките.
Разбира се, не и принцовете. Поне към настоящия момент всички принцове бяха изпратени по домовете си. Беше естествено хората да искат обяснение. Ричард не възнамеряваше да им обяснява каквото и да било. За да го направи, трябваше да разкрие последното пророчество на машината, а не искаше да го прави. Не искаше и да лъже, но все нещо трябваше да им каже. Затова просто им сподели част от истината — че вниманието му е било привлечено към евентуална заплаха.
По онова време в Двореца бяха останали трима принцове. Единият беше важна фигура и представляваше баща си, кралят на Никобарезе. Другите двама не бяха толкова високопоставени, но Ричард не можеше да рискува. Изпроводи ги да си вървят, придружавани от солиден ескорт под предводителството на опитни офицери, подбрани лично от генерал Мейферт.
Така в Народния дворец не остана нито един принц, макар все още да се намираше по някой любопитен и недоволен от недостатъчната откритост в Двореца представител на отделните страни. Нищо не можеше да се направи. Последното знамение, дадено от машината, не беше риск, който Ричард би искал да поеме. Въпросите, повдигнати в резултат на всичко случило се до момента, бяха достатъчно изпитание за търпението на Ричард и Калан, но двамата се справяха някак си и постепенно нещата се успокояваха, защото хората преминаваха на други теми, които ги засягаха по-пряко.
Щом Калан стигна долната площадка на стълбата, която слизаше под Градината на живота, се наложи да побърза, за да настигне Натан. Пророкът крачеше с големи крачки и не забавяше ход, за да я изчака. Ярката лунна светлина, която нахлуваше през дупката в пода на Градината, озаряваше купола на стаята точно отдолу — помещението над гробницата, в която лежеше машината. Калан не бе взела факла, така че беше благодарна за лунната светлина, докато се препъваше между огромните каменни блокове, които някога бяха представлявали поддържаща структура на пода на Градината и още не бяха разчистени.
Ричард, който държеше под око машината, за да не би да се събуди отново, ги бе чул да приближават и ги чакаше в основата на спираловидната стълба. Ничи се присъедини към него, за да види какво толкова спешно има.
Калан видя как Ричард прихваща с два пръста ефеса на меча си и го повдига лекичко в ножницата, за да се увери, че се движи свободно. Беше стар навик, който винаги му бе вършил добра работа.
— Какво има? — попита той, щом Пророкът стигна до основата на спираловидната стълба.
— Нали чу последното пророчество, знамението, което изплю машината след „Пешката взема царица“?