Отдел Убийства: Главният заподозрян

В нея говореше не толкова ревността, колкото страхът да не бъде изоставена от Есипов. Нали Вадим й беше напомнял много пъти, че винаги може да намери „мацка за Есипов“, но тогава няма Оксана да получи парите. Значи задачата й е всячески да остане близо до „Шерхан“. А как да остане, ако Кирил е решил да я изостави? През двете години нито веднъж не е имала повод да мисли, че Есипов има друга жена. И тя се отпусна, реши, че завоюваните позиции са достатъчно стабилни и сега най-главното е самата тя да не дава повод за конфликт и скандал. Да не флиртува с никого и да не се заплесва, да не поощрява ничии ухажвания. А се оказа, че работата съвсем не била в нея…

— Може би по му допада в леглото? — предположи миролюбиво Вадим.

— Какво?! В леглото? Ако можеш да видиш как се старая, как се претрепвам! Сякаш всеки път имам показно излизане, честна дума. Ако аз не ставам за леглото му, тогава не знам…

В яростта си тя грабна миниатюрната керамична вазичка от ниската масичка и я запрати в стената. Вазичката се счупи, парченцата хвръкнаха из стаята. Вадим поклати неодобрително глава.

— Ксана, овладей се и се успокой. Нищо няма да промениш с глупавия си бяс. Трябва да се търси конструктивно решение. Проблемите не изчезват, като чупиш съдове.

— Какво ти решение? — Тя почти плачеше. — Две години се мъча с този мъник, преструвам се, търпя го в леглото, не си позволявам нищо странично, и сега? Всичко било напразно? Дойде тази крава с огромни цици и го отмъкна като плиткоумно теле?

Вадим я съжали. Отиде при Оксана, обърна я с лице към себе си, прегърна я и нежно я помилва по главата.

— По-спокойно, рожбо, не всичко още е загубено. Разбира се, ще трябва да се потрудим двамата, но ти обещавам — работата си заслужава. Хайде да седнем и да обсъдим всичко спокойно.

Оксана вече ревеше с глас, забила трескаво пръстите си в рамото на Вадим и скрила лице на врата му. Той я заведе внимателно в банята.

— Стига, Ксаночка, престани, мъничката ми. Трябва да се успокоиш. Хайде да се измием. Хайде, къде ни е ципчето?

Той го намери, разтвори го и ловко свали от ридаещата Оксана разкошната екстравагантна рокля, с която си беше дошла от ревюто. Сега тя стоеше пред него почти съвсем гола, нямаше по нея нищо освен миниатюрни бикинки. Вадим я вдигна леко на ръце, сложи я във ваната и пусна душа, направи водата топла. Оксана моментално престана да плаче и се дръпна с писък настрани.

— Какво правиш! Студено ми е!

— Значи е добре — отбеляза с усмивка той. — Затова пък спря да плачеш. Подложи си лицето под душа, че ще станеш грозна и на петна.

Тя се изкъпа послушно, избърса се с голямата розова кърпа и едва сега забеляза, че стои под душа с ефимерните си бикини. — Обърни се — каза делово на Вадим — и ми подай халата. Сложи бикините да съхнат и излезе от ваната. Ситуацията вече не й изглеждаше толкова катастрофална. Вадим е умен, ще измисли какво да прави.

В стаята Оксана веднага седна във фотьойла и си наля малка чашка ликьор.