Дясната ръка на Бога

За момент Лийт изпита тревога. Боеше се, че страховитите рицари възнамеряват да се нахвърлят върху армията му. Но около себе си чу смях. Когато проследи погледите и сочещите пръсти на развеселените си генерали, разбра причината. Някои от рицарите изпитваха видими затруднения да се задържат на седлото, а други залитаха под тежестта на броните. Причината за това стана ясна, когато свалиха шлемовете си. Всички те бяха стари. Старостта не беше подминала и конете им, почернени с боя, както и голяма част от екипировката им.

Но смехът затихна, когато, с достойно излъчване, най-предният от редиците на рицарите се приближи до Лийт, слезе от коня и коленичи. Боецът излъчваше благородство, което се намираше извън времето. Той продължаваше да стои на колене, без да помръдва. Лийт неловко се огледа.

— Не го оставяйте да седи така, сър — каза оръженосецът на рицаря, широко усмихнат. Говореше със силен диалект. — Подканете го да се изправи.

— Изправете се, рицарю — произнесе Лийт със същия глас, който бе използвал в Лулеа, когато с останалите деца си играеха с мечове. Под удивения му поглед мъжът се изправи и му кимна почтително. Удивлението му не свършваше тук, защото разпозна ухиления оръженосец. — Лесип! — изненадано възкликна юношата. — Значи все пак доведе рицарите.

— Казах ви, че ги познавам! — доволно заяви мъжът. — Не ми повярвахте, ама се оказа така.

— Вече ти вярвам — усмихна му се Лийт. Настъпи кратко мълчание, в което можеха да бъдат чути думите на един от генералите:

— Но каква полза ще имаме от тях?

Рицарят пристъпи напред, леко смръщен.

— Аз не съдя според вида — рече той с чист и рязък глас. — Би ми било интересно да премеря сили с човека, помислил си, че с един поглед е преценил умението ми.

Рицарят насочи изпепеляващ поглед към деруйсианския генерал, който се бе обадил. Сетне се обърна към Лийт:

— Разрешавате ли, Стрелоносителю?

Лийт знаеше, че най-разумно би било да откаже. Но сега събитията бяха поели по коловоз, утъпкан от вековете. Затова той кимна. Генералът — казваше се Рийф — слезе от коня си и изтегли оръжие. Преди някой да е успял да каже нещо, двамата противници вече се покланяха един на друг. Рийф беше едър мъж на около петдесет години, който изглеждаше развеселен, че едно негово подмятане бе породило такава реакция.

Внезапна мисъл вледени ума на Лийт. Дали боят е до смърт? Юношата вече се канеше да прекрати дуела, когато рицарят пристъпи напред и с невероятно бързо движение изби меча от ръката на Рийф. Оръжието полетя във въздуха. Докато потъне в тревата край пътя, рицарят бе прибрал собствения си меч в ножницата и протягаше ръка към деруйсианеца.