Дясната ръка на Бога

Да, усещането се дължеше отчасти на отговорността. Но и нещо друго се гърчеше в стомаха му, лишавайки го от покой и сън. То се беше настанило у него тази вечер, след като Лийт бе принуден да се изправи и приеме възхвалата на рицарите, последвала думите на техния ясновидец. Това го беше накарало да се почувства като измамник. Не той трябваше да бъде на онзи хълм, изправен срещу Рушителя. Заради несигурността си нямаше право да повежда армията. Трябваше да отстъпи и позволи другиму да застане начело, иначе армията на Фалта щеше да бъде сполетяна от разруха… гигантският юмрук на Рушителя щеше да се стовари отгоре им, премазвайки всички под мощта си.

Пестникът полита. Пада бавно, но за приятелите му пак е невъзможно да избягат от смъртта… Кърр пада премазан, като не спира да съветва Лийт, крещейки… Родителите на Лийт изчезват под сянката, зинали в безмълвен крясък на ужас… Хал търпеливо изчаква удара, изразил обич и търпение на лицето си… Лийт крещи, но ударът се стоварва, изтръгвайки сърцето му под натиска…

И Рушителят се обръща към него:

— Не бих успял без теб — казва с подигравателен глас. Той се привежда напред и поставя ръка върху рамото на Лийт. Допирът му е леден. — Заради твоите думи, заради твоите! — Той започва да се смее, поваляйки камъни с гръмкия си глас. И отново заговаря победителят: — Сега ще бъдеш моята дясна ръка!

Юмрукът се разтваря, издига се, надвисва над Лийт за миг, а после го повдига и го поставя на хълма до Мъчителя на Фалта… Лийт не може да диша. Някаква тежест притиска гърдите му, премазвайки го както бе премазана армията му. Не може да диша, не може да диша…

Крясъкът, с който Лийт се събуди, отекна само в ума му. Боже, какво направих?

Облечен само в нощна риза, Лийт отвори вратата и откачи факла. Пред стаята му стоеше на пост рицар, който се обърна при шума и кимна. Макар младежът да му направи знак, че не желае да бъде следван, боецът взе меча си и пое подире му.

Лийт помнеше пътя. Само след минути вече отваряше вратата към залата на Конал Безстрашни, в която все още пламтяха няколко факли. Младежът бе оставил Джугом Арк върху перваза в стаята си. След като помисли за миг, реши, че постъпката му е била умишлена. Може би пророчеството щеше да изглежда по различен начин под светлината на обикновена главня.

Картината отново се разгърна над главата му. Дъгата, изградена от плочки, създаващи впечатлението, че преливат цветовете си, под светлината на факлата изглеждаше по-скоро като вестител на гибел, отколкото на победа. Изглеждаше, че двете армии се сражават сред здрач, а жертвите им остават незабелязани. Върху хълмовете от двете страни се бяха възправили двама. Или това беше само един човек с умело отражение?

Лийт подири лицата на приятелите си, родителите и брат си, но тях ги нямаше. Било е просто кошмар. Докато се обръщаше, за да си иде, погледът му бе привлечен от детайл в едно от другите изображения. Той го проследи до края на тавана, сетне пое обратно към средата, следвайки разгръщането на трети образ. Дванадесет пътя, дванадесет души водеха до образа на победата.