Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
В южната част на Строукс армията напредваше с отлично темпо: четиринадесет левги на ден.
— Всичко опира до разстоянието, изминавано дневно — казваха генералите. — По десет левги в продължение на сто дни — и ще пристигнем при Просеката.
Но Лийт забелязваше, че напоследък лицата им не изразяваха същата увереност. Как щяха да поддържат същото темпо в по-труден терен? Той си спомни затрудненията, които бяха изпитали заедно със спътниците си в Брейданската пустош. Но на въпросите му за подобни трудни места биваше отговаряно с неспокойно размърдване и реплики от рода на „Нагорж на места е труден“ или „лошо става, ако те завари сняг в Лешоядова гуша“. Тези коментари биваха повтаряни, което още повече усилваше неспокойствието на Лийт.
Накрая той ги накара да му покажат целия път на картата. Напредването им на изток от Инструър, малка точка близо до брега в левия край, беше проследено от червена линия. С кръстче бяха отбелязани местата, където армията бе спирала за нощувка. Виндикеър все още се намираше на повече от седемдесет левги на изток, на брега на Алениус, която, както Лийт помнеше от собствената си карта, се извиваше на север между Сивитар и Виндикеър. Възнамеряваният им маршрут беше отбелязан с черно, като на изток от Виндикеър той се придържаше към реката.
— Това е защото от Виндикеър ще продължим по Алениус — казаха генералите и стратезите. — Вече сме говорили за това, забрави ли? Именно по тази причина изпратихме напред всички с плавателни умения.
Лийт кимна, без да си прави труда да поправя впечатлението им, че е забравил. От бележките върху картата можа да види, че пренасянето на армията по Алениус ще спести много дни. Командирите бяха много горди с този си замисъл.
За първата фаза от пътуването, обхващаща почти три четвърти от него, бяха заделени петдесет дни. Още толкова дни бяха отделени за оставащата четвъртина.
— Тогава ще бъде по-студено — казаха му генералите. — Трябва да предвидим по-трудните условия.
При Лешоядова гуша Алениус ставаше непроходима. Там армията щеше да срещне трудности. Уодранианските планини, разположени на север, не бяха подходящи за прекосяване, не предлагаха и храна. Същото се отнасяше и за Коренливите хълмове на юг. Височината им бе непроходима през зимата.
Стратезите твърдяха, че пътят отвъд Лешоядова гуша ще бъде труден, но не и невъзможен за прекосяване. Източно от Каскин, столицата на Редана, която според картата щяха да достигнат след шестдесет дни; войската щеше да последва северния бряг на Алениус през Пискасия до град Адолина, намиращ се в стръмния пролом Сивера Аленскя. Този малък градец в източната периферия на обитаваните земи щеше да бъде достигнат на осемдесет и петия ден от началото на пътуването, оставяйки на армията петнадесет дни да преодолеят Стръмнината и да стигнат Нагорж. Оттам щяха да се отправят към Просеката, притисната между огромното туловище на Алдраските планини и сухите от студ игловати върхове на Арматура. Именно на това място щяха да очакват брудуонската армия.
Общо сто дни, от които оставаха осемдесет и осем. Лийт яздеше, пресмятайки наум, а междувременно излезлите на полето спираха работата си, за да поздравят минаващата армия и момчето с пламтящата стрела. Лийт не отговори на поздравите им. Изчисленията не му излизаха от ума. Петдесет хиляди войници, хиляда левги, сто дни — и един непредсказуем враг, който може би точно в този момент изливаше пълчищата си скакалци през Просеката, дошли да опразнят фалтанския килер.
Стела не разполагаше с карти, по които да определи местоположението си. Дните монотонно се нижеха в компанията на нейния пазител, който през всеки един момент можеше да се превърне в посланик на Рушителя. Той неизменно яздеше край носилката й — която, каза й евнухът, пътуваше в края на брудуонската армия, заедно с каретата на Неумиращия: позиция на голяма чест. Понякога тлъстият пътуваше вътре с нея. В началото тя просто се извръщаше от него, изплашена от внезапна трансформация, и през прозореца се взираше към сивите хълмове, за които изглеждаше, че ги следват на запад. Евнухът не казваше нищо, а само я поглеждаше с воднистите си очи. Запазваше мълчание дори и когато тя плачеше.