Безбожникът [bg]

— Дион! — тревогата й премина в паника. — Дион, какво става? Дион! — повтори тя. — О, Дион, моля те, отвори вратата!

Едри капки пот покриха челото й, стомахът й се сви, беше й трудно да диша. Обзе я неизказан страх и безименен ужас. Реши да не чака повече, изтича през двора, взе рога и го наду в сигнал за тревога. Победена от паниката, изсвири отново и погледна нагоре към прозорците. Тук-там се появиха светлини — слугите се събуждаха. Нектара остави рога, но не можеше да чака; тялото й трепереше като в треска.

— Господарке, какво има?

Икономът излезе от вратата на другия край на двора, наметнал одеяло върху раменете си.

— Съпругът ми — Нектара посочи към прозорците. — Не мога да го събудя. Не отваря вратата.

— Може би спи дълбоко? — опита се да я успокои той.

— Виж сам! — настоя тя.

Появиха се още сънени, рошави слуги. Нектара седна на една пейка; усещаше аромата на розите и лилиите край фонтана. Сънуваше ли? Кошмар ли беше всичко това?

— Господарке — икономът се беше надвесил над нея. Беше се върнал в стаята си, за да се облече и обуе. — Съпругът ти трябва да е в стаята. Светилниците още горят. Трябва да разбием вратата. Най-лесно е през прозорците.

Нектара кимна. Седеше, стиснала ръце и затворила очи. Шумът от разцепване на дърво беше последван от викове и възклицания. Слугите вече бяха в стаята, сърцето й спря и тя почувства, че й се гади. Знаеше, че нещо не е наред, но нямаше сили да помръдне. Чу как дърпат резетата на вратата на работната стая и шляпането на сандали по коридора и през двора.

— Господарке — икономът коленичи пред нея; лицето му беше посивяло и тревожно, очите му й казаха всичко. — Господарке, съпругът ти е мъртъв.

Нектара отвори уста, но успя само да изхърка.

— По-добре да дойдеш!

Тя се опита да възрази. Появиха се две прислужници, Нектара протегна ръка и те внимателно й помогнаха да се изправи. Стори й се, че върви по коридора цяла вечност. Вратата беше полуотворена, през процепа се лееше светлина. Нектара влезе в работната стая на съпруга си. Не можеше да погледне вляво, вместо това погледът й се рееше по писалището, сандъците и столовете, големия стол с висока облегалка. Прислужниците сподавяха риданията си. Тя се обърна и изкрещя от ужас пред страховитата гледка. Само по туника, с един обут и един почти изхлузил се сандал, съпругът й Дион се полюляваше с пречупен врат на ужасната примка, вързана за една кука на тавана, където окачваха светилниците.

Нектара гледаше невярващо. Виждаше само лицето на съпруга си, разкривено от смъртта, с посиняла кожа, изскочили очи и изплезен език. Вратът му беше счупен, ръцете и краката — отпуснати, столът — преобърнат в предсмъртния му гърч. Тя си спомни скърцането, което беше чула и осъзна откъде е идвало. Отвори уста да изкрещи, но тялото на Дион се движеше, цялата стая се въртеше; Нектара затвори очи и пропадна в непрогледния мрак.