Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
– Няма ли да вземете и Ева с вас?
– Не, мисля, че е по-добре да поговорим с родителите ѝ насаме. Паула ще дойде тук в девет сутринта и ще тръгнем към Гьотеборг с волвото.
– Добре, през това време ще покажа на Ева материалите.
– Аз също не съм ги виждал. В тях има ли нещо, което може да е от значение за разследването?
Ерика се замисли, но после поклати глава.
– Не, вече ти разказах всичко, което може да има някаква връзка. Информацията, с която разполагам, се отнася до далечното минало и би представлявала интерес главно за нея, струва ми се.
– Все пак трябва да ми ги покажеш. Но не днес. Сега искам само да те гушкам.
Той се премести по-близо до Ерика, прегърна я и облегна глава на рамото ѝ.
– Боже, каква работа имат тези момчета. Това си изглежда опасно за живота. Добре че не се занимавам с лов на крабове.
– Да, скъпи. Всеки ден благодаря на бога, че не си ловец на крабове.
Тя се засмя и го целуна по челото.
Откакто стана злополуката, Леон понякога усещаше как ставите му сякаш пулсират. Пробождаше го болка, която като че ли предупреждаваше, че нещо ще се случи. В момента отново изпитваше това усещане, подобно на потискащата жега преди силна гръмотевична буря.
Ия беше свикнала да разчита настроенията му. Обикновено го хокаше, когато потъне в тревожни размисли, но не и този път. Сега двамата старателно се избягваха. Движеха се из къщата, без да се засичат.
Това донякъде го дразнеше. Знаеше, че най-големият му враг винаги е била скуката. Когато беше малък, баща му се радваше на неспособността му да стои на едно място и на желанието му постоянно да търси предизвикателства. Мама се вайкаше заради всички счупвания и ожулвания, но татко се гордееше с него.
След онзи Великден повече не видя баща си. Заминал за чужбина, без да успее да се сбогува. После годините започнаха да се нижат една след друга, а Леон беше твърде зает да граби от живота с пълни шепи. Въпреки това татко беше щедър и му превеждаше средства веднага щом сметката се изпразнеше. Никога не го бе упреквал, нито се беше опитвал да го ограничи. Напротив, оставяше го да се рее свободно.
Накрая обаче Леон се издигна твърде близо до слънцето. Винаги бе знаел, че ще стане така. Родителите му вече бяха починали и не видяха как катастрофата по криволичещия планински път го лиши от тялото му и от страстта му за приключения. Така и не се наложи баща му да го види прикован към инвалидната количка.
С Ия бяха изминали дълъг път заедно, но решителният миг наближаваше. Трябваше им само малка искра, която да подпали всичко. И Леон не възнамеряваше да остави друг да запали тази искра. Това беше негово задължение.
Ослуша се. В къщата беше съвсем тихо. Ия сигурно вече си беше легнала. Леон вдигна мобилния си телефон от масата и го постави в скута си. После излезе на верандата и без да се колебае започна да набира номерата един по един.
Щом приключи с разговорите, той отпусна ръце на бедрата си и се загледа към Фелбака. Беше паднал мрак, но стотици лампи огряваха градчето и то приличаше на огромна таверна. Леон се обърна към морето и остров Вальо. Светлините в старата детска колония бяха изгасени.
17
Гробище „Лувьо“, 1933
Бяха изминали две години от смъртта на Карин, но Херман още не бе дошъл да я вземе. Вярна като куче, Дагмар го чакаше, докато дните се превръщаха в седмици, месеци и години.
Междувременно продължаваше внимателно да следи новините във вестниците. Херман беше станал министър в Германия. На снимките изглеждаше привлекателен в хубавата си униформа. Властен мъж, и очевидно важен за онзи Хитлер. Докато той беше в Германия и правеше кариера, Дагмар можеше да разбере защо я оставя да чака. Но сега във вестниците пишеше, че Херман отново е в Швеция, така че бе решила да го улесни. Той беше зает човек и ако нямаше време да отиде при нея, тя щеше да отиде при него. Като съпруга на изтъкнат политик, щеше да ѝ се наложи да се нагоди към нуждите му, а вероятно и да замине за Германия. Осъзнаваше, че момичето не може да дойде с тях. Не подхождаше на мъж с положението на Херман да има извънбрачна дъщеря. Но Лаура вече беше на тринайсет години и можеше да се оправя сама.
Във вестниците не пишеше къде живее Херман и Дагмар не знаеше как да го открие. Отиде до стария му адрес на „Уденгатан“, но ѝ отвори съвсем непознат мъж, който каза, че семейство Гьоринг отдавна са се преместили. Тя постоя нерешително пред портата, чудейки се какво да прави. Накрая се сети за гробището, където бе погребана Карин. Може би щеше да намери Херман при гроба на мъртвата му съпруга. Беше чела, че гробището се нарича „Лувьо“. Намираше се някъде до Стокхолм и след известно търсене попадна на автобус, които я откара почти до мястото.