И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Огледа подредената вътрешност, след това се отправи към раниците, подпрени до двете легла. В първата откри здраво завързани с канап цивилни дрехи, екземпляр от Писанието на лъжите, осеяно с бележки, и дневник с рисунки и наблюдения на Кхос. Той се отдръпна, когато на дъното на раницата откри малък дървен комплект за отровители, същия като неговия.
Че хвърли поглед назад, за да се увери, че все още е сам. Започна бързо да тършува в другата раница. Ръцете му измъкнаха малка платнена торба с шишенце. Извади го и го поднесе на дневната светлина. В него имаше гъста златиста течност. Измъкна запушалката и предпазливо го помириса.
Сетне стисна шишенцето в юмрука си и бързо излезе навън.
Когато отиде при тях, те все още бяха зад оградата, при животните, и разтриваха гърбовете на зеловете си със стиски трева. Гуан промърмори нещо на сестра си, като видя, че Че приближава. Тя се усмихна доволно и след това отново стана сериозна.
— Знам какви сте — заяви Че и подхвърли шишенцето на Гуан.
Мъжът погледна надолу към предмета в ръката си и след това към сестра си.
Тя се засмя, сграбчи гривата на зела си и се метна на гърба му. Миг по-късно и Гуан стори същото.
— Ела да пояздиш с нас — предложи тя на Че и преди той да успее да отговори, Суон заби пети в хълбоците на животното си и се втурна напред, прескочи оградата с един скок, а брат й я последва.
Че изръмжа гърлено. Той сграбчи гривата на най-близкия зел и се метна върху него, след което го пришпори напред и прескочи оградата. Последва близнаците, които препускаха през оградата и лагера на жреците воини около нея. Изпод копитата им летяха буци сняг подобно на птици, разбягващи се след преминаването им.
Земята извън лагера беше добра за езда, макар вятърът да беше доста силен и по бузите на Че започнаха да се стичат сълзи. Полузаслепен и с ниско наведена глава, той пришпори животното и последва двойката, която навлезе в малка горичка. Качулката му падна и оголи главата му. Той се наведе още по-ниско и се запровира между чепатите стволове на дърветата. Чувстваше как листата и клонките драскат лицето му. Пред него близнаците прескочиха един поток и се отправиха по брега му. Че зави наляво, за да пресече пътя им. Накара и своя зел да прескочи водата и запрепуска с всички сили след тях.
Бедрата му вече горяха, когато се изравни със Суон.
Тя замахна към него с отчупен клон и отново се засмя, когато той вдигна ръка, за да се предпази.
И тогава от лявата му страна се появи Гуан, който се насочи към него с клон в ръка, готов да замахне към главата му. Че се наведе и чу как клонът изсвистя над наболата коса на скалпа му.
Той дръпна силно гривата на зела, докато той не се вдигна на задните си крака и не спря. Животното направи още няколко стъпки и след това се успокои. От ноздрите му излизаше пара. Че седеше неподвижно на седлото, докато близнаците бавно направиха кръг, за да се върнат до мястото, където беше спрял той. Двамата се движеха по отделни окръжности, за да останат от двете му страни.
Че просто местеше поглед между двамата и чакаше.
Най-сетне се приближиха и спряха до него. В настъпилото неловко мълчание зеловете наведоха муцуните си към земята и започнаха да скубят дългата трева, която се подаваше над снега.
— Сок от девствен лес — кимна той на Гуан. — За да потиснете рефлексите на пулсиращата жлеза.
Думите му само ги развеселиха.
— Хайде стига — отвърна Суон от името на брат си. — Да не мислеше, че си единственият дипломат в цялата тази кампания?
— Така ми казаха — кисело й отвърна той. — Матриархът знае ли за това?
— Разбира се, че знае — провлечено каза Гуан.
— И какви са заповедите ви?
Отвърна му мълчание. Вятърът свиреше в ушите му.
— Тук сме за подкрепление, нищо повече — обясни Гуан и сестра му го стрелна с мрачен поглед.
Че се наведе напред върху зела и погледна първо единия, после другия. Опита се да диша спокойно, за да прочисти съзнанието си.
Не ме питат за моите заповеди.
— Знаете каква е задачата ми — изрече той мислите си на глас.
Гуан отвори уста да заговори, но Суон срита зела си и той сбута този на брат й.