![Открадни си свят [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/3/otkradni-si-svyat-bg-download.jpg)
Открадни си свят [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #2
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-133-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Открадни си свят [bg]». Краткое содержание книги:
Кocмичecкият кaпитaн Тaбитa Джут e гeрoят нa Cлънчeвaтa cиcтeмa. Тя e пoбeдитeлкaтa нa Кaпeлaнcкитe гocпoдaри и ocвoбoдитeлкa нa гигaнтcкия извънзeмeн кocмичecки кoрaб „Изoбилиe“.
Нo триумфът нa Тaбитa Джут e крaткoтрaeн. Избуxвaт нeoбяcними прoяви нa нacилиe, нaзрявa вceoбщ бунт, зaпoчвaт дa изчeзвaт xoрa. И кoя e тъмнoкocaтa caбoтьoркa c дългo чeрнo пaлтo?
— Типично! — извика доволно капитан Джут.
— КАПИТАНЕ, ИСКАТЕ ЛИ ДА ИЗЧИСЛЯ НОВ КУРС? — попита над ухото й познат, приятен глас.
Табита се усмихна зад визьора.
— Дръж този курс, Алис — каза тя.
— РАЗБРАНО, ДА ПОДДЪРЖАМ КУРСА — потвърди Ариел.
9.
В Пояса, когато се свързващ по радиовръзката, обръщаш се към всички с капитане. „Привет, капитане, следвам вашия курс.“ „Вие ли сте, капитане?“ „Добре, капитане, разбрах ви.“ Доджър Гилеспи имаше няколко близки приятели, на които дори не знаеше имената. Свикнала беше да се обръща към тях с названията на техните кораби. „“Тъжно хлапе", виждал ли си „Острието“? Каза, че те чакала с нетърпение, щастливецо!" Всички бяха едно малко, сплотено общество, макар рядко да се намираха на по-малко от стотина километра един от друг.
Жалко, че не можеше да каже същото за членовете на експедицията на Дейвид Ксавир.
След като пресякоха един канал с клокочеща кафява вода и се изкатериха по стръмния склон до пещера, пълна със сталактити и сталагмити, капитан Гилеспи обяви кратка почивка. Децата се втурнаха наоколо с радостни викове и закрепените на каските им фенерчета блясваха тук и там като светулки.
— Най-добре да продължаваме, капитане — предложи почти веднага преподобният Арчибалд, като пристъпваше енергично от крак на крак. — Ранените в ариергарда, нали така?
Гилеспи го погледна смутено. Все още не можеше да привикне с военната му осанка, също както и с привидната му благочестивост. Тъкмо той настоя да се забавят, за да погребат убитите и от двете страни, като за целта използваха пръст и едри парчета от матрица.
След като отстъпиха от засадата на перките, единственият представител на разумния свят, когото мярнаха, бе никакъв непознат мъж, на около пет нива над тях, които тикаше количка с нещо като голяма аудио-визуална уредба. Но кога беше това — дали вчера? Никой не можеше да си спомни точно.
Капитан Гилеспи се отърва само с ухапване на дясната ръка, което обаче не й даваше мира, и няколко драскотини, най-лошата от които бе на хълбока и вече се беше възпалила. Болеше я при всяка неравност по пътя. Тя крачеше смръщено в кръга озарен от големия снимачен прожектор, който Ксавир носеше на гърба си. Благодарение на сивия си маскировъчен комбинезон, единствен той се бе отървал невредим от схватката.
По-късно пресякоха тунел, който някой бе използвал, за да изхвърля боклуци. Спряха на самия край на голяма купчина от пластмасови чашки за кафе и използвани салфетки. Кучето се зарови с радостно сумтене и дори вдигна крак.
Тук решиха да се прегрупират и да дадат отдих на носачите с ранените. Джоан и Лойд настояваха да задържат тяхната носилка, защото не можели да носят Роналд. Доджър знаеше, че смъртта му ги е разтърсила дълбоко. Те бяха млади и невинни и като всички младежи смятаха, че са неприкосновени за смъртта. Капитан Гилеспи предполагаше, че скоро може да получат друг подобен горчив урок. Жената, която носеха — една от лаборантките в групата на Катсингълови — все още не беше дошла в съзнание.
Тунелът се разтваряше в голяма подземна кухина, през средата на която, сред брегове от оголена матрица, ромолеше рекичка с цвят на прясна, пенлива бира. Прекосиха я и продължиха напред, за да се озоват пред гърлото на следващата пещера. Тук, на брега на плитък, мръсен резервоар, спряха за поредната почивка.
— Страшничко — промърмори Джоан, загледана в зловещо проблясващите килими от хлъзгав мъх, които покриваха пода.
Кстаска бе напълно извън обсега. Картографите не изглаждаха никак обезпокоени.
— Това е Цистернум Мата — обявиха спокойно те. Някои забелязаха странни отпечатъци от лапи в податливия мъх и фекални остатъци, наподобяващи вкаменени пури.
Издокарани в бозави комбинезони, Катсингълови коленичиха, за да ги огледат.
— Не са от перки — увери един от тях професор Ксавир. — Което съвсем не означава, че тук не се навъртат перки — добави друг. Естествоизпитателите бяха наблюдавали с вълнение поведението на дребните злобни същества и все още спореха разгорещено за причините и значението на явлението.
Отново продължиха, следвайки ронливия бряг на рекичката, като я пресичаха всеки път, когато стигаха някой брод. Дженива Маккан още не можеше да си прости загубата на най-съществената част от оборудването, както и на сензационния материал, заснет по време на сражението.