Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Произнасяйки това, елфът посочи към пъна до купчината дърва, Фолко напрегнато се огледа надясно, наляво и бавно седна. Елфът се настани срещу него, протегна ръка...

Нещо горещо изведнъж заудря в слепоочията, сякаш на кръвта й стана тясно в жилите. Хобитът впи очи в протегната длан на елфа, дълга и тясна - и наяве почувства разпръсваща се от нея топлина. Дочу се съскане, замириса на дим, след миг по черната кора вече сновяха синьо-алени езичета на пламъци, а още след минута огънят вече гореше, но с особен, никога невиждан преди от Фолко пламък - той даваше малко светлина и съвсем нямаше дим.

-А сега говори, Знаещ Второто от наречията! - заповедно прозвуча гласът на предводителя. - Говори, защото аз съм Форве, син на Орве, син на Илве, Върховният Крал на Куивиенен! Какво правиш сред служещите на Нощта? Как си попаднал при тях? Накъде е тръгнал този отряд? Кой ги предвожда? Къде са главните сили на тези воини?

-Разбирам, уважаеми форве, син на Орве, син на Илве, че „въпросите тук задаваш ти" и все пак ще дръзна пръв да те попитам. Кои сте вие? Аз съм от далечна страна от крайния Запад на Средната земя и мислех...

-Не се преструвай на глупав! - усмихна се Форве. - Ти прекрасно знаеш за Разделението на елфите в дните на Допредначалната епоха, когато назованите впоследствие Нолдори не са помисляли дори за връщане в Средната земя! Ти чудесно знаеш, кои сме, но щом искаш, ще ти кажа. Ние сме Авари Нежела- ещите. Ние отхвърлихме подарената Светлина и открихме своя собствена. Ние не сме за силите на Арда, но сме против Мрака. А сега, отговори ми!

И Фолко започна повестта си. Тя отне доста време, той дори прегракна, докато я завърши. Разказа им за Олмер и Гълтачите на скали, за събудилите се орки и надигналия се Морски народ заедно с дунланд- ците и Хората от Могилните ридове. Той разказа, че Олорин е назовал Олмер „острието на Копието на Мрака". Хобитът описа, доколкото можа, Цитадела- та и сподвижниците на Господаря, добави че и досега никой не се е сетил къде е коренът на силата му, а накрая изложи всичко, което знаеше за плановете и намеренията на Краля-без-Кралство.

Елфите го слушаха безстрастно. Когато той замълча, тежко дишайки и търкайки пресъхнало гърло, форве го погледна в очите и мълчаливо му протегна покрита с причудлива резба манерка. В нея имаше вино - леко, ароматно и ободряващо. От няколкото глътки хобитът почувства слаб световъртеж, но в тялото му нахлу приятна топлина.

-Той завива на Запад... - замислено проговори Форве, оглеждайки приятелите си, като че ли канейки ги да се присъединят към разговора. - Какво пък, не е първият, нито ще е последният. Ала все пак ще се наложи да го спрем, защото ако не го сторим сега... Всички помнят какво се последва от забавянето ни миналия път! Благодаря ти, полуръсте! Сигурно вече неведнъж са ти приказвали приятни думи, хвалили са твоята храброст, затова няма да ги повтарям, защото, доколкото разбирам, вие сте поели неизпълнима и смъртно опасна задача. Надали ще убиете Олмер, по-скоро самите вие ще загинете, или, още по-лошо, ще му паднете в ръцете. Тогава с мъчения ще изтръгнат всичко, което знаете и така ще навредите на онези, които действително са способни да му се противопоставят. Моят съвет е - оттеглете се! Оттеглете се от този непосилен дълг и нека делото завършат другите, които имат достатъчно сили за това.