Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Случва се - кимна Отон. - И не помисляй да вдигаш забралото! Тези безсмъртни негодници улучват и нощем на сто крачки, целейки се в отражението на луната право в очите! Добре, към полунощ ще те навестя, а в два часа ще дойдат да те сменят. Кураж, полуръсте!

Отон се разтвори в мрака, Фолко остана сам. Разбира се, това не беше съвсем точно - приятелите-джуджета, както винаги, се намираха близо. Но да загиваш от стрелата на съюзник, решил, че си враг - нищо по-нелепо от това не можеш да измислиш и джуджетата тук няма да помогнат!

Времето минаваше, лагерът утихна, Фолко лежеше в храстите на върха на хълмчето, от време на време хвърляйки погледи към синьо-черната грамада на Съдбовната гора. В долчинката долу спеше отрядът, някъде недалече се вглеждаха в тъмнината другите постове. Нощта се случи звездна, светеше Пътеката на Еарендил, към която винаги се обръщаха помислите на хобита, когато му се случваше да остава насаме със себе си, особено когато над главата му се разтваряше черният купол на небосклона. И като внезапно сепва- не влезе в съзнанието усещане за насочен към него втренчен поглед. Поглед на безсмъртен от расата на Първородните, вечно едни и същи от времето на Без-светлинната Година на Звездите. Нямаше нужда да напряга паметта си, за да разбере, чий е този устремен от мрака поглед - това можеше да е само елф!

И веднага като поток необикновено ярки видения Фолко почувства присъствието на озовалия се пред него Първороден. Усети презрението на безсмъртния към малкия пазач от отряда смъртни врагове на Древния народ. Някакви тъмни спомени за нечувани по своята жестокост битки замъгляваха мислите на елфа с гняв, но към тях се присъединяваше и радост - той можеше да хване пленник и да изпълни заповедта на господаря си.

И преди зашеметяващият удар да се стовари върху шлема му, Фолко, без да има друга възможност да предупреди елфа, се отърколи на един-два лакътя встрани, стараейки се да не вдига шум, и заговори на елфически, обръщайки се към невидимия събеседник на древния език на Нолдор. Разбира се, Авари можеше и да не знае това наречие, но синдаринските думи хобитът си спомняше много по-зле.

-Недей! В името на Всемогъщия Еру Илуватар! В името на Варда Елентари, Великата Елберет - почакай!

Пламна и угасна в тъмнината изумлението на невидимия елф, сменило се с радост. Сякаш топъл вятър сред кишавата вечер повя към хобита. Той си позволи няколко мига да се наслаждава на този поток, а после, отърсвайки се, прошепна, че иска да поговори и да обясни.

-Тогава готви се за път, непознати! - разнесе се в отговор. - Ще обясниш, ала не на мен, а не онези, които виждат по-дълбоко от мен.

-А... това далече ли е? - осведоми се Фолко. - В два часа поди полунощ ще ме сменят, а не бива да разберат, че ме няма!