Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-За това - заповядай! - отново се усмихна елфът, но този път благожелателно. - Ще ти разкажа цялата история на появяването му в този свят, можеш да я сравниш с това, което си чувал по-рано.

Това се е случило отдавна, преди две хиляди слънчеви кръга, в дните на Третата епоха, когато Истари, Ореднът на Магьосниците акостирали на западните брегове на Средната земя, пратени от Силите на Света да се противопоставят на наследника на Първия Враг, могъщия Гортаур, още известен под името Саурон.

И почти едновременно с него в нашия Свят е стъпил и Великият Орлангур. Никой от живеещите на Изток не знае, какъв е истинския му произход. Самият той, навярно забравил истинското си появяване, казва така: в началото беше Нищото, беше Хаосът - но нееднороден. И имаше в него изначални области от сгъстен мрак, първородната субстанция, и най-близкото към днешното място на Арда се наричаше Унголиант. Много ужасни същества излезли от мрачните му дълбини, родени за битка със светлината на живота. Но Унголиант не останал непроменен. В момента на сътворение на Еа пламтящите парчета от Хаоса, вълните на Пламъка на Неунищожимия, пронизали първозданния сумрак и сенките се разслоили. Тогава в Унголиант се появили сиви области, а имало дори такива места, където Светлината се задържала дълго, безсилна да пробие завесата Мрак. Там, където Светлината се сблъскала с Мрака, възникнало различие, а където съществува различието, има и движение, където е движението - там е силата и от нея рано или късно ще възникне съзнание. И съзнанието възникнало - в Еа де появил Великият Орлангур. С името Орлангур той се кръстил сам, а Велик го нарекли обитателите на Средната земя... Дълги хилядолетия, докато Валарите завършвали очертаването на Света и сетне докато продължавал двубоя с Първия Враг, докато се явили в Света Първородните и Последвалите, през цялото време възниквали и се рушали царства, затъмнявал се Валинор, кипели дългите битки в Белерианд, достигал върха на величието си Ну- менор, траела Третата епоха, падали в огнените бездни на Съдбовния връх Пръстенът на Всевластието и Назгулите. Ужасните Улаири приключили земния си път, следвайки Главния Пръстен в сърцето на огнената буря. И там, в невъобразимите бездни и провали на Еа, извън стените на Света, в първородната чернота зреело съзнанието на Великия Орлангур. Той опознал Светлината и Мрака, те се слели в него. Осъзнал също така и собственото си начало. По неведоми за нас пътища научил миналото на Света и Настоящето му и чрез тайния си дар видял бъдещето. В Унголи- ант, казват, взема началото си Великата стълба, която завършва на Звездното пристанище високо над мъглите на Средната земя и в предназначения ден Великият Орлангур тръгнал нагоре по нея.