Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Паметта на хобита веднага го върна към страниците на Червената книга. Хамул! Страховито име, някога предизвиквало страх в цялата Равнина, име на могъщ предводител на непобедимата равнинна конница, станал после един от кошмарната Деветка, Призрак на Пръстена, ужасен назгул, гонил Фродо и загинал в пламъка на Съдбовния връх след Падението на Гортаур! Ето чии потомци неочаквано застанали на пътя на Олмер. Капризни са пътищата на съдбата... Родът на Хамул не се смирил със загубата на властта и дръзко предизвикал Олмер, като му преградил пътя на изток към земите на верните му хазги. Но той с малкия си отряд успял да се укрепи на един хълм, където се отбранявал цял ден до вечерта, докато не пристигнали няколко истерлингски племена, които били на негова страна. В безредната нощна схватка родът на Хамул загубил много от най-добрите си воини и бил изтласкан, а на сутринта вождовете му видели пред себе си многократно превъзхождащите ги сили на Олмер - съсредоточилите се хазги, истерлинги, отряди на обитателите на Мордорските Стени (за тях хобитът чу за пръв път). Но безумците отхвърлили предложеният мир и започнали безнадеждна, предварително обречена на поражение битка, в която били разбити. Но Господарят милостиво се отнесъл към посегналите му: плененият Блав, вождът на рода Хамул, бил пуснат с богати подаръци, ранените получили помощ, на воините на бунтовното племе дори им позволили да задържат оръжието... Цялата Равнина славела мъдростта и великодушието на Господаря. Отвсякъде идвали вести за нови и нови пратеници при него, обявяващи за нови присъединили се към него кланове.