Черното копие и сянката на Властелина [bg]

И дълго мълчали вождовете, само един намерил в себе си сили да отговори - останалите едва запазвали способността да чуват. Името му било Атлис. Речите на Орлангур и Атлис са влезли във всички летописи както на Куививиен, така и на Средното княжество.

И така отговорил на Орлангур Атлис, вожд от род на вождове, нищо не знаел досега за Вседържителя Еру Илуватар, който е Бил Винаги, за Силите на Света и за всичко останало.

-Прав си, о Велики, кратък е животът ни, и непозната е за смъртните участта на Отишлите си. Прав си, че често не ползваме плодовете на труда си, но за нас е радост да виждаме, че тези плодове ще бъдат полезни за децата ни и намираме щастие в увеличаването на Красотата и Реда в Съществуващото. И изкусните ни майстори творят Красота както я разбират, затваряйки я в свитъци и камъни, издигайки и изобразявайки, изсичайки и нанасяйки в редове. И както грижливият стопанин оставя на сина си уредена къща, така и ние предаваме на следващите след нас създадената и съхранената от предците Красота и Мъдрост. И вярваме, че някога потомците ни ще се разпоредят както трябва със събраното от нас за тях.

И тогава Великият Орлангур така отвърнал на Атлис:

-Смел си и добър и си надарен с немалки сили, нетърпима е за теб мисълта., че трудовете ти ще се окажат ненужни, аусилията безплодни. Много от това, което казваш, би могло да бъде истина - ако не беше това Бъдеще, което са приготвили за Света тези, които вие наричате Богове, макар че в действителност те са само Стихии, Сили на Арда, надарени с ум и съзнание. Слушайте тогава, смъртни, и укрепете сърцата си, за да не трепне волята ви от чутото! Да, творейки и създавайки, предавайки създаденото на децата, вие пазите безсмъртието на рода си, но ще настъпи Черният ден, когато тази верига ще се прекъсне. Знайте, че и досега е жив Моргот, Черният враг на Света, някога стоял наравно с най-силните Валари. Възгордял се, той се опита да се възнесе, но бе свален с обединените усилия на елфи, хора и Народа на Валарите. Сетне бил изхвърлен през Вратата на Света във Външния Мрак, свързан с най-здрави вериги, защото няма в пределите на Еа сила, способна да го убие, както би следвало според вас да се постъпи с него заради деянията му. И много хилядолетия пребивава той в Мрака, завързан и неподвижен, но нищо не забравил, и всеки миг само усилва злобата и ненавистта му към всичко съществуващо. Но въпреки това Светът би могъл да се наслаждава на спокойствие, ала в Първозданния Мрак Моргот намери съюзници. Сили, които някога са били с него. Сега издигналите се от бездните същества безспир гризат свързващите Моргот окови и оковите постепенно изтъняват. И макар да е още много далеч онзи ден, в който веригите ще паднат, но все някога това ще настъпи. И тогава тежко и горко на всички живи! Защото с немислими сили ще е яви Моргот в Арда и цялото зло, събирало се и таило се през вековете на плена му, ще се надигне заедно с него и ще тръгне срещу Силите на Залеза. И ще настане Великата Битка, Дагор Дагорат на елфически, Битката на Битките и Войната на Войните и дните на този Свят ще свършат. Той ще бъде разтопен и отлят наново. Какво ще последва след Края на Дните, Гибелта на Арда и Втората Музика на Айнурите, не знае дори самия всемогъщ Еру Илува- тар.