Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Няма да намерим нито сън, нито покой, ако бездушно дадем това дело в чужди ръце! - възрази разпалено хобитът. - Пък и къде ще го намерите?

-При Дома на Високия, както ти сам каза... - сви рамене форве.

-Ами ако съм се объркал? Или са ме излъгали? Или той си промени намеренията?

Форве се усмихна снизходително и малко високомерно.

-Предостави на нас да размишляваме над тези неща. А ти, жителю на далечна страна, най-добре се връщай в родината си.

-Това е мое дело! - упорито наведе глава Фолко. - Ами ти, уважаеми? Не искаш да ми разкажеш вместо награда за сведенията нещо за Дома на Високия? Защо толкова се стреми натам Олмер?

-Това не е трудно! - усмихна се елфът. - Много отдавна, когато Силите на Света току-що встъпили в Арда, те, както ти сигурно знаеш, започнали война с Тъмния ловец. И в тази борба призовали на помощ велико множество духове, впоследствие наречени Маяр. Някои от тях били творения на Вседържителя, самия Еру Илуватар, и във всичко подобни на Валарите, ала с по-малка сила. Били са там тези, които са дошли от други области на Еа, появили се като отражение на Разума на Твореца. Имало възникнали от разделението на същностите... - форве разказа вече познатите на хобита предания за възникването на съзнанието от сблъсъка на Светлината и Мрака, подобно на Великия Орлангур. - И един от тези духове, които водят началото си от Отражението, положил много сили за утвърждаването на този Свят, телесният облик, приличен с облика на Децата на Илуватар, и се заселил далеч на изток, зад Барския хребет. Там той издигнал за себе си богати покои и в свободното си време се заел със сътворяване на различни магически, надарени с удивителни свойства вещи. Слуховете за небивалото му майсторство достигнали Водите на пробудата. Първите уроци на занаята елфите получили именно от него - и само поради това оцелели, успявайки да се опазят от ужасните слуги на Тъмния ловец. Един от най-прославените ученици на Високия, както започнали да го наричат заради огромния ръст, бил Отрина, който след Разкола на Първородните отишъл при Долните, Черни джуджета. Не съм виждал Високия с очите си, но моят баща и дядо са били в този Дом като гости нееднократно. Него го движела преди жаждата да опознае този Свят. Той неуморно твърдял, че е възхитен и поразен от богатството на замисъла на Илуватар и изобретателността на Великите Духове, Валарите, и затова почти всичко, като създавал, било могъщ предмет на познанието. Палантирите, известни ти от преданията на Задмория, са жалко подобие на онова, което са творили ръцете на Високия. Никога не е желал власт, ала кой от нас може да каже какво в действителност може да иска дух? Той е бил близък с Ковача Ауле, често посещавал в Средната земя своите любими Черни джуджета. Но дошло време, когато Високия решил да тръгне на дълъг път „към подножието на Света", както е казал на дядо ми. И, за да запази от нечисти ръце съкровищата си, творенията на мъдростта си, той прокарал Пътеката на съцветията, по която може да премине само някой, който е чист в помислите си. Изкусно скрил началото на тази Пътека, но към всяка ключалка може да се намери ключ и имащият сила може да заобиколи капаните на Високия, уви! Ето защо около Дома му на постоянна стража стоим ние, Авари, заедно с Черните джуджета и пратениците на Великия Орлангур. Високия обеща да се върне и ние чакаме завръщането му.