Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на духове [bg]
Игра на духове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на духове [bg]

Электронная книга - «Игра на духове [bg]». Краткое содержание книги:

Частният детектив Джейкъб Еклънд изчезва и Чарли Паркър е изпратен да го открие. Работодателят на Паркър, Едгар Рос, агент на Федералното бюро за разследване, има свои собствени причини, поради които не е намерил Еклънд. Оказва се, че издирваният детектив не е никак обикновен. Той се занимава с преплетени случаи на убийства и изчезвания. И всички те имат странни връзки помежду си. Налага се Паркър да загърби личните си проблеми и да прекрачи в страховития свят на Еклънд – царство, в което чудовищна майка управлява разпадаща се престъпна империя, а мъжете сключват сделки с ангели... В това царство и невинните, и виновните са пионки в игра на духове. Смразяваща и жестока история.
1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 135
Перейти на страницу:

Филип изчака една-две секунди.

- Аз съм синът на Каспар Уеб.

Стиви се изсмя.

- Как ли пък не. Той нямаше синове.

- Нямаше признати.

- И ние трябва да повярваме на това?

- В Европа има хора с кръвна връзка с Каспар Уеб и те няма да работят с никого извън кръга, защото това е техният закон. Думите ми ще бъдат потвърдени от факта, че ще успея да ви доставя стоката.

Бернардо остави лъжицата си и избърса устата си със салфетка.

- И откъде ще дойде тя? - попита той със смесица от бостънски и стар провинциален диалект, заваляйки леко думите, като че ли е преживял инсулт.

- От Афганистан - отвърна Филип.

Откъде според този се взимаше опиумът - от Филаделфия? Маршрутът беше ясен: Бадакшан - Допи - Бамиян - Херат, а оттам към Иран и Турция.

- А после се пречиства в турски лаборатории?

Филип кимна.

- Ако минава през Турция, значи го доставят онези копелета от ИДИЛ.

- Това проблем ли е?

- Ще стане, когато разбият някой самолет в сграда тук или открият огън в някое училище.

- Само че те не са тук - напомни му Филип, - а там.

Бернардо се вгледа внимателно в него.

- Ако сте син на Каспар Уеб, как така сте толкова глупав?

- Ей, ей! - възпря го Ластрейд. - По-полека!

Бернардо вдигна пръст, Стиви поклати предупредително глава към Ластрейд и на масата се възцари мълчание.

- Съгласих се да разговаряме, защото племенникът ми гарантира за приятеля ви, а приятелят ви гарантира за вас, но вече приключихме - заяви Бернардо. - Не знам какъв номер се опитвате да извъртите, но за ваше добро е да ме чуете, защото ще ви дам безплатен съвет. Не ми пука чий син сте, но ако се пробвате да внесете хероин от Турция, ще пукнете във федералния пандиз. Няма да ви обвинят само в трафик на наркотици, но и в подкрепа за терористи. Къса памет имате, ако не си спомняте какво стана тук през 2013 година. В случай че сте забравили, ислямисти взривиха Бостънския маратон. А сега вие искате да сложите нашите пари в техните джобове, само и само да изживеете мечтата си да стане могъщ наркопласьор? Разкарайте се оттук. Връщайте се в Провидънс и може да забравя, че някога съм ви виждал.

Бернардо се изправи, взе шапката си, нахлупи я на белязаната си глава и тръгна към изхода. Антъни се присъедини към него, а Стиви погледна разочаровано Ластрейд.

- За бога, Ерик.

- Ей - намеси се Филип, - не гледай него, а мен.

- Аз не...

Филип не го остави да продължи.

- Ще говорим отново, каквото и да мисли старецът. Няма да се откажа.

- Внимавай повече, когато някой ти дава съвет - отвърна Стиви. - Особено ако е някой като чичо ми.

Той последва другите навън. Филип изчака, докато всички излязат, и хвърли няколко банкноти на масата. Лицето му пламтеше от унижението, но той не беше излъгал. Нямаше да се махне, но и нямаше да забрави случилото се и казаното тук.

- Ами сега? - попита Ластрейд.

Филип го потупа по гърба, за да му покаже, че не е ядосан на него.

- Сега ще се обадим на някои хора.

65.

Рейчъл седна на ръба на леглото. Единственото, което се виждаше от дъщеря ѝ, беше тилът ѝ. Сам беше заровила лице във възглавницата, както правеше, когато се нацупеше на шега или искаше да скрие смеха си, но случаят въобще не беше такъв.

Рейчъл беше на ръба на силите си. От похищението насам постоянно се чувстваше уморена, а с всеки изминал ден изтощението ставаше все по-дълбоко и пропиваше като влага в костите ѝ. Беше говорила за това с терапевта си и той ѝ беше предложил някакви лекарства, които тя отказа. Бездруго ѝ се струваше, че наблюдава живота си отстрани, откъсната от родителите си, от дъщеря си и дори от собственото си предишно аз. Антидепресантите нямаше да я сближат с тях и нямаше да решат по-дълбоките проблеми, а именно яростта ѝ към Чарли Паркър и това, което той бе причинил на нейния свят със събитията от миналата година. Та дъщеря ѝ едва не беше загинала! Мъжът, който я беше отвлякъл, може би е бил на косъм да я убие, когато...

Когато какво? Това беше въпросът. Формално погледнато, той беше претърпял серия от масивни кръвоизливи, възникнали едновременно, но независимо един от друг, като че ли множество невидими експлозиви се бяха взривили в един и същ момент в тялото му, пръскайки кръвоносните съдове в ръцете, краката, гърдите, лицето, а накрая и в мозъка му. Нямаше обяснение; най-доброто предположение, което някой можеше да даде, беше някаква форма на системен колапс, но Рейчъл разбираше достатъчно от медицинска терминология, за да знае, че това е равнозначно на свиване на рамене - поредното голямо неизвестно в уравнението.

1 ... 90 91 92 93 94 95 96 97 98 ... 135
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)