Игра на духове [bg]

- Аз ви предлагам нещо по-ценно.

- Целите сме в слух.

Филип даде всичко от себе си. Предлагаше жени от Източна Европа и Африка за проститутки, достъп до отчаяни бежанци от достатъчно държави, за да запълни половината атлас, защото по негови впечатления всички навсякъде искаха да бъдат някъде другаде и бяха готови да си платят за това. Добави всякакви ментета - дрехи, парфюми, алкохол, и всичко друго, което му хрумна, за да предизвика интереса на тримата мъже.

- Имаме си всичко това - отвърна Стиви.

- Аз ви предлагам повече и на по-ниска цена.

Стиви го погледна скептично. Видно бе, че не е заинтригуван или поне не достатъчно.

- Сам го казахте. Това са само трохи, а ние вече сме преяли с тях.

- Ами дрога? Или и с това сте преяли?

Това вече прикова вниманието им. Трябваше само да го задържи.

- Ето как виждам нещата аз. Имате кокаин, имате марихуана, и двете - от Синалоа, но са преебани с онази плодова гадост.

Мексиканците бяха иззели операциите в Североизтока от доминиканците, които отдавна контролираха пазара. „Плодовата гадост“ се отнасяше до един сложен замисъл на ФБР от 2012 година, при който федералните, в ролята на италиански гангстери, предложиха да използват мними компании за търговия с плодове, уж за да превозват синалоански кокаин от Североизтока към Испания срещу двайсет процента от стоката. Операцията доведе до множество арести в Испания и Масачузетс и конфискуване на 345 килограма кокаин. Синалоа се опари лошо и отношенията ѝ с италианците пострадаха само заради шепа федерални с евтини кожени якета.

Междувременно Ндрангета в Калабрия беше надделяла над другите престъпни организации, включително Коза Ностра, и се бе превърнала във водеща сила в трафика на кокаин, разширявайки обсега си върху Австралия и Съединените щати. Нейните loсаli в различните страни отговаряха пред съответните locali у дома, създавайки глобална мрежа за сътрудничество. Носеха се слухове, че Ндрангета вече има толкова пари, че не знае какво да ги прави. Мъжете, седнали на една маса с Филип и Ластрейд, не бяха от Калабрия. И това беше един от най-големите им проблеми.

- Какво предлагате вместо това? - попита Стиви.

- Хероин.

Бернардо продължи да сърба супата си, но погледът му се стрелна към Стиви. Кимването бе едва забележимо.

- Каспар Уеб не се занимаваше с хероин - каза Стиви.

- Защото в началото нямаше мрежа, а когато такава се появи, вече беше твърде болен, за да се възползва. Ние обаче разполагаме с транспорт и доставчици.

- Кого имате предвид, като казвате „ние“? - поинтересува се Антъни, като се отказа само да кима. - Винсънт Гарон е мъртъв, никой не е виждал Тери Нейкън от месеци. Никой и не очаква да го види повече. - Той почака, но тъй като никой не захапа въдицата, продължи: - Остават само няколко адвокати, една възрастна дама в Провидънс, която подписва чекове, и вие двамата. Не се обиждайте, но по мои спомени бяхте само оръженосци.