Драконът на Арканите [bg]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: „Litus“
- ISBN: 978-619-209-010-4
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите [bg]». Краткое содержание книги:
— Каква грешка, майко?
— Не мога да ти кажа, тъй като ти не си шатленка. Но знай, че може би си в състояние да я преодолееш. Белегът, който носиш, е свидетелство за велика участ и…
Анес спря. Поднастоятелката стори същото и се обърна към нея.
— Не, майко. Ако трябва да стана монахиня, ако трябва да произнеса обета си и да се превърна в шатленка, заслужавам да зная всичко. Изморих се от тайни.
Майка Дьо Серне впери поглед в очите на разгорещилата се баронеса Дьо Водрьой и откри там непоколебима решителност. Все пак се поколеба.
След това каза:
— Предполагам, че трябва да започна от самото начало.
— Какво означава това?
— От Арканите.
Когато се върна в двореца на Ястреба, Ла Фарг попадна на Лепра, който го чакаше, и му каза:
— Дойде Рошфор. Търсеше ви.
— Зная. Намери ме в Кардиналския дворец.
— Какво искаше?
— Да ми съобщи за новата мисия, която Кардиналът ни възлага. Къде са Ленкур и Марсиак?
— Ленкур е тук. А ето, че и Марсиак се връща.
Гасконецът наистина пристигаше.
— Бях при Габриел — каза той и се присъедини към другите двама на каменното стълбище. — Какво става?
— Да влезем — рече Ла Фарг.
Малко по-късно той се обърна към Лепра, Ленкур и Марсиак, които се бяха събрали в оръжейната зала.
— Както знаете, Анес си тръгна. Същото се отнася и за Сен Люк, който ми върна пръстена с печата. Оставаме само вие двамата и аз. И ти, Антоан, ако пожелаеш още веднъж да ни помогнеш.
— Аз продължавам да съм в отпуск от отряда на кралските мускетари — рече Лепра. — Докато това продължи, бройте ме сред вас.
Ленкур кимна с признателност на мускетаря, а Марсиак приятелски го тупна по рамото.
— Благодаря — каза Ла Фарг. — Но преди да решите окончателно отново да служите под моя команда, трябва да знаете нещо.
Тогава той седна и заговори с равен глас, с понякога потъващи в безкрая очи, без никой да посмее да прекъсне този стар благородник, който никога не изпадаше в изповеди, но сега признаваше грешките си и молеше за прошка. Разказа как преди пет години, след Ла Рошел и позорното разпускане на Остриетата, Пазителите се свързали с него и го убедили да се влее в редиците им. Обясни им кои са Пазителите и как се опитваха да предотвратят война, в която нямаше да има победители, ако избухнеше явно между драконите и хората. Каза, че ги наричали Седемте, защото ги ръководел съвет от седем дракони, но Пазителите обединявали много агенти от двете раси, включително и Италианката — те действали тайно и понякога рискували живота си за общото благо. Накрая призна, че когато Ришельо му заповядал да свика отново Остриетата, той се посъветвал с Пазителите, които му казали да разкрие същността си само пред Кардинала.
Подчинил се и сега искрено съжалявал за това.
— Случва се честта да се дължи на непокорството — завърши той.
Безмълвни, сериозни, Ленкур, Марсиак и Лепра размениха погледи. След това гасконецът разбра, че може да говори от името на тримата и запита:
— Е? Каква е нашата нова мисия?
— Струва ми де, че Ересиарха ни подлага на голяма опасност — рече обезпокоен Благородника.
От прозореца на първия етаж на двореца на Арканите той гледаше към Ересиарха и Госпожицата, които използваха вечерния хлад и се разхождаха из градината. Магьосницата се приближи зад гърба му, прилепи се към него и постави брадичката си на рамото му.
— Аз също мисля така — промълви тя.
— Понякога ми се струва, че губи разсъдъка си. Великият промисъл го е обсебил и той си представя, че всички плетат конспирации за гибелта му или за провала на Арканите.
— Според него това е едно и също.
— Боя се, че да. Ако му вярваме, Алхимика го предал и служел на Пазителката.
— Алхимика ли? Безумие.
— Но той си вярва.
— Знаеш ли какво означава това?
— Че подозира всички.
— Всички без Госпожицата. И какво още?
Благородника кимна и се начумери, преди да отговори:
— Че Ересиарха вероятно е убил Алхимика по тази причина, а не защото се е боял, че той ще издаде тайната на Великия промисъл, когато го измъчват… Може би все пак е прав… Може би Пазителката се опитва да го измести. И може би Черният нокът е решил да разгроми нашата ложа.