![Луната, която убива [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/5/lunata-koyato-ubiva-bg-download.jpg)
Луната, която убива [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542815525
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Луната, която убива [bg]». Краткое содержание книги:
Но опасенията му се оправдаха- някой от кервана бе успял да забележи.
По време на обедната почивка пред него застана кисуатката.
- Какво му има? - попита тя. Вече навлизаха в обраслите с шубраци територии, които вещаеха близост със северната граница на Кисуа. Кръвта на Богинята криволичеше лениво, описваше широки дъги в източна и западна посока, което - заедно с факта, че пътуването на юг бе срещу нейното течение - правеше маршрута през пустинята по-бърз вариант. Още един ден и щяха да прекосят реката при бързеите Имса, които маркираха северната покрайнина от родината на Сунанди.
„Тогава тя ще разполага с власт.“
Ниджири си напомни това обстоятелство, докато поемаше от ръката й подадената манерка - нейното оправдание да го заговори насаме. Понеже скоро щяха да стигнат водите на реката, той пи без задръжки, преди да отговори, сбърчил нос от възсоления вкус.
- Изтекло е прекалено много време от последното му Вземане - обясни с равен тон. Седна в сянката на своята камила, достатъчно близо до Ехиру, за да го следи с поглед, и не толкова, че да привлече вниманието на останалите керванджии.
Тя клекна срещу него.
- И кога ще се превърне в едно от ония неща?
- Не говорим с непосветени по тия въпроси...
Тя го заля със словесен поток на суа, прекалено скоротечен за него, та да разбере нещо, макар уличният му характер да бе очевиден.
- Ще говориш обаче с мене - завърши тя на гуджаарейски. Нищо за чудене. И за нея бе ясно, че съотношението на силите започваше да се променя. Те все още можеха да я убият (и биха го сторили, стига Ехиру да решеше, че е покварена), само че в нейната страна това би стоварило гнева на Протекторите върху главите им.
Ниджири въздъхна.
- Бирниците не са като останалите мъже. Приношенията, които събираме за Богинята... ни променят. Няма как да не си чувала за това от приказките за такива като нас.
- Чувала съм. Ако не убивате, започвате да се побърквате. Ти защо още не си луд?
Ниджири усети бузите си да пламват от гняв и срам.
- Аз съм само чирак. Никога не съм Вземал сънна кръв.
- Аха. Отговаряй тогава - кога ще се промени той?
- Няма да се промени.
Нова порция псувни на суа.
- Явно вече е започнал.
- Той никога не ще допусне да се превърне в подобна мерзост. По-напред ще умре. - Ниджири преглътна сълзите, които изведнъж залютяха в очите му. - Той вече умира. Ако бе станал чудовището, за каквото го мислиш, досега половината керван да бе измрял. А той чака и понася кошмари, каквито не можеш дори да си представиш. Не виждаш ли страданията му?
Тя приседна на пети, поразена от неговата болка. Ниджири прочете смайване и ужас в очите й.
- Онова, което виждам, е лудост. Какво чака още?
Ниджири сведе глава, като се зарече ожесточено да не заплаче пред тази неверница.
- Мене - прошепна той.
-Тебе!?
- Единствено аз тук бих могъл да му даря смърт както подобава. Стига да се справя. Обучението ми е завършено, само че никога не съм... Моята наркомансия е... - Дишането му бе затруднено, юмруците - стиснати. Пое дълбоко въздух, за да си върне самообладанието. - Няма как да се упражнява човек във Вземане. Когато удари часът, чиракът просто трябва да го извърши. Но да Взема собствения си наставник...
Сунанди го погледна, когато речта му секна, а словата потънаха някъде. Изтекоха няколко мига. В Гуджааре подобни прекъсвания в разговора се смятаха за допустими, но Ниджири бе успял да разбере, че чужденците не правят така. Това, че Сунанди мълчеше, в никакъв случай не означаваше, че мислите й са миролюбиви.
- Трябва да се погрижа за него - промълви най-накрая Ниджири. Върна й манерката и стана прав. - Тази нощ ще... След тази нощ аз ще съм този, който ще дойде с теб, за да научи каквото Протекторите биха споделили относно плановете на Принца. След това ще се върна в Гуджааре, за да унищожа Жътваря. - Празни приказки. Чудовището можеше да го убие, и двамата знаеха това. Но той не можеше да каже нищо друго с все така задавеното си от мъка гърло.