Обречена на ранен гроб [bg]

— Виждам, че с Криспин сте разрешили проблемите си. Всъщност вие двамата държахте цялата къща будна снощи.

Затворих очи. Вече трябваше да съм преодоляла притеснението от това, че всеки, който има немъртви уши е посветен в чуването на интимните ми моменти, но изглеждаше, че все още бях далеч от това да го сторя.

— Надявам се, че не съм попречила на прекрасния ти сън, Спейд.

Язвителната нотка в гласа ми не го накара да млъкне. Той махна с ръка.

— Изобщо. Предполагам, че подобри настроението на Криспин. Той е такъв противен кучи син напоследък.

Което повдигна въпроса, който се въртеше в главата ми.

— Къде е Боунс?

— Отиде да доведе Менчерес. Естествено, че не мога да ти кажа откъде. Просто в случай че задремеш преди голямото събитие тази вечер. Няма да го има в продължение на няколко часа. Ох. Разбирах, но ми се искаше да го бях видяла, преди да беше тръгнал. Толкова много лоши неща имаше между нас, че сега, когато се наредиха, копнеех да прекарам повече време е Боунс.

— Благодаря, че ми донесе закуска — казах.

— Няма проблем. Ще ида да закуся и аз.

Когато Спейд си тръгна, започнах да разсъждавам върху това какво да правя със себе си през следващите няколко часа. Хапването и вземането на душ щяха да отнемат толкова много време. Може би трябваше да осведомя някои хора за намеренията си.

Можех да звънна на Денис. Но от друга страна, Денис не се нуждаеше от това да й се напомня за вампирите точно в момента. След бруталната смърт на Ранди бе твърде много за Денис да види какво причини Спейд на онзи мъж в родео бара. Щях да кажа на Денис веднъж щом всичко свърши. По този начин тя нямаше да се тревожи, че нещо може да се обърка. Като нейна приятелка това да й дам едно нещо, за което да се тревожи по-малко беше най-малкото, което можех да направя.

След това обмислих да позвъня на чичо си, но размислих. Първите думи на Дон нямаше да са поздравления, въпреки че това беше нещо, за което той вероятно знаеше, че е неизбежно. Определено нямаше да се обадя на майка ми. Вече знаех всичко, което щеше да каже и думите не го прави! се бяха оказали фактор неведнъж. Хубавото беше, че колкото и да мразеше вампиризма — а тя го ненавиждаше до болка, без съмнение нямаше да означава край на взаимоотношенията ни. Не можех да кажа същото преди години.

Трябваше да се обадя на Влад и да му кажа, че неговото предложение да ме закриля не беше необходимо. Някак не мислех, че това щеше да го изненада. Но щом хванах телефона се сетих за друг човек, с когото исках да поговоря.

Затворих вратата и коленичих до леглото.

Здравей, Боже, Катрин е. Мина известно време, зная…