Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Ти полудял ли си?! — изкрещя Стефани, залегнала на земята.
Сънародникът й все още беше на верандата.
— Избяга — полугласно отвърна той.
Тя се надигна и предпазливо пропълзя нагоре, без да се доверява на думите му.
— Чух как се отваря и затваря някакъв страничен прозорец — поясни Дейвис.
— Което не означава, че е избягал. Отворил се е прозорец и нищо повече.
Дейвис тръгна към разбитата врата.
— Едуин…
Той изчезна в мрака и Стефани се втурна след него. Фигурата му се мерна пред вратата на спалнята. Изщрака електрически ключ. Когато главата й надникна през рамката, Дейвис седеше на леглото и измерваше пулса на Роуланд.
— Едва диша — обърна се да я погледне той. — Със сигурност не е чул нищо, защото е в кома.
Тя все още си мислеше за един непознат мъж с пушка в ръка. Дейвис протегна ръка към телефона и набра 911.
49
Вашингтон
1:30 ч.
Рамзи се усмихна, доловил мелодичния звън на входната врата. До този момент беше чакал търпеливо, потънал в поредния трилър на любимия му Дейвид Морел. Затвори книгата, но не побърза да тръгне към вратата. Имаше всички основания да поизпоти среднощния посетител. В крайна сметка се надигна и бавно се насочи към входното антре.
Сенатор Атос Кейн потропваше нетърпеливо на студа.
— Горчиво ще съжаляваш! — изръмжа той.
— Реакцията ми е доста мека — сви рамене Рамзи. — Особено ако я сравним с поведението на твоя сътрудник.
Кейн се втурна вътре. Рамзи не му предложи да си свали палтото. По всяка вероятност агентката от магазина за карти беше изпълнила заповедта, изпращайки съобщение по сътрудника на Кейн — същия арогантен младок, който се беше държал пренебрежително с него. Информацията се отнасяше до изчезването на служителка, работила три години в канцеларията на Кейн. Привлекателна червенокоса дама от Мичиган, станала трагична жертва на сериен убиец, вилнял в района на Вашингтон. По-късно полицията откри тялото на престъпника, който се беше самоубил. Вестниците в цялата страна поместиха репортажи за трагедията.
— Жалък мръсник! — изрева Кейн. — Нали каза, че всичко свърши?
— По-добре да седнем.
— Не искам да сядам! По-скоро ми се ще да ти избода очите!
— Това няма да промени нищо — спокойно отвърна Рамзи, който много обичаше да слага сол в раната. — Последната дума пак ще е моя. Предлагам да си зададеш един простичък въпрос: все още ли искаш да станеш президент? Или предпочиташ публичното заклеймяване?
Гневът на Кейн беше съпътстван от видимо притеснение. Както винаги, гледката от вътрешността на капана е доста различна.
Двамата мъже приличаха на два гладни лъва, изправени един срещу друг в решителна схватка. В крайна сметка не издържа Кейн, който леко кимна. Рамзи го въведе в кабинета и му предложи да седне. Стаята беше малка и двамата по принуда се оказаха близо един друг. Това още повече усили неудобството на Кейн.
— Снощи и тази сутрин дойдох при теб, за да потърся помощта ти — започна Рамзи. — Молбата ми беше съвсем искрена, като към приятел. — Направи необходимата пауза и добави: — Но бях посрещнат с обидна арогантност. Поведението на помощника ти беше отвратително грубо. Естествено, той изпълняваше твоите заповеди. Мисля, че моята реакция е съвсем логична.
— Ти си едно лъжливо копеле!
— А ти си неверен съпруг и мръсник, който не се колебае да поправи грешката си, използвайки удобната смърт на един сериен убиец. Доколкото си спомням, дори предизвика обществено съчувствие по повод трагичната смърт на твоята сътрудничка, тъй като успя да демонстрираш скръб и гняв. Но какво ще си помислят членовете на семейството ти и твоите избиратели, ако научат, че малко преди смъртта си нещастното момиче е абортирало от теб?
— Няма доказателства, че аз съм бащата.
— Но беше изпаднал в паника, нали?
— Тя можеше да ме унищожи, независимо дали бебето е от мен или от някой друг. Само обвиненията й щяха да бъдат достатъчни.
Рамзи седеше с изправен гръб и строго лице. От адмирал Дайлс беше научил как да се държи, когато владее положението.
— А любовницата ти прекрасно го знаеше и можеше да те манипулира — ледено процеди той. — Ето защо потърси помощ от мен.