![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Тук един тип до мен дъвче „Бейби Рут“ и твърди същото. Разбрах, че вече си се чул с него.
— Когато някой ми спаси задника, аз съм му благодарен.
Тя си спомни за една стара случка в Азия, но въпреки това попита:
— Накъде води твоята пътека, Котън?
— Добър въпрос. Пак ще ти се обадя. Пази се.
— Ти също.
Малоун изключи телефона. Стоеше в далечния край на вътрешния двор, откъдето се виждаше коледният базар. Малкото възвишение се намираше срещу кметството, на около сто метра от заснежената църква, която излъчваше фосфоресциращо сияние. Вятърът беше стихнал и снегът се сипеше почти отвесно. Слава богу. Часовникът му показваше единайсет и половина.
Павилионите отдавна бяха затворени. Глъчката и навалицата щяха да се възобновят едва на следващата сутрин. В момента по площада се мяркаха само няколко самотни фигури. Кристел не го последва навън. След разговора със Стефани той се почувства още по-объркан.
Сиянието на Бога. Термин, който не съответстваше на времето, по което беше живял Айнхард. И очевидно имаше някакво друго значение. Дали тези думи означаваха нещо различно? Не му беше трудно да разбере. Извади своя айфон, набра думата „САФАРИ“ и влезе в безжичния интернет. На екрана се отвориха прозорчетата на Гугъл. Изписа „Сиянието на Бога, Айнхард“ и включи търсачката. Екранът примигна и се запълни с първите двайсет и пет попадения. Още първото от тях даваше отговор на въпроса.
48
Четвъртък, 13 декември
Шарлот
0:40 ч.
Стефани долови някакъв шум. Не силен, но достатъчно ясен, за да няма съмнения. Дейвис беше задрямал и тя го остави да поспи. Имаше нужда от сън. Беше разтревожен, а тя искаше да му помогне. Както Малоун беше помогнал на нея. Все още се питаше дали постъпват правилно.
Стисна пистолета и се взря в къщата. Площадката пред нея се виждаше през дърветата. Светлината в прозорците на Роуланд беше угаснала още преди два часа. Слухът й долови ново пропукване. Клоните на бора вдясно от тях леко се раздвижиха. Прецени разстоянието. Не повече от петдесетина метра. Сложи длан върху устата на Дейвис и го побутна по рамото с пистолета. Той стреснато отвори очи, дланта й усили натиска си.
— Имаме компания — прошепна.
Той кимна. Ръката й се отлепи от устата му. Разнесе се ново пропукване. Очите им доловиха движение в близост до колата на Роуланд. Мерна се неясна сянка, която за миг изчезна между дърветата, после отново се появи. Движеше се към къщата.
Чарли Смит се насочи към входната врата. Къщата на Хърбърт Роуланд беше тъмна от доста време насам.
Беше уплътнил следобедните часове в някакъв киносалон, а след това бе хапнал един превъзходен стек. В общи линии денят бе преминал спокойно. Бе изчел информацията във вестника за смъртта на адмирал Дейвид Силвиан и бе останал доволен от липсата на каквито и да било подозрения. Преди два часа се бе появил отново и търпеливо бе изчакал в близката гора.
Всичко изглеждаше спокойно.
Влезе през главния вход, усмихвайки се на лекотата, с която се бе справил с ключалката и резето. В лицето го лъхна топлият въздух на централното отопление. Първата му работа беше да отвори хладилника и да провери ампулата с инсулин. Нивото на течността в нея беше видимо намаляло. Той знаеше, че една пълна ампула съдържа четири дози. Прецени на око, че количеството физиологичен разтвор беше намаляло с около една спринцовка и пъхна ампулата в малка торбичка.
Огледа бутилките изстудено уиски. Отворената беше видимо по-празна. Хърбърт Роуланд не си беше губил времето. Разрови кошчето за отпадъци в кухнята, откри използваната спринцовка и я прибра при ампулата. После с лека стъпка се насочи към спалнята.
Роуланд се беше сгушил под кариран юрган. Дишането му беше разпокъсано. Смит хвана ръката му и измери пулса. Бавен, прекалено бавен. Будилникът на нощното шкафче показваше, че до един след полунощ остават няколко минути. От инжекцията бяха изтекли приблизително седем часа. В работното досие беше отбелязано, че Роуланд си инжектира инсулин вечер, преди новините в шест. А след това започва да пие. Но тази вечер в кръвта му нямаше инсулин и алкохолът беше свършил своето, предизвиквайки дълбока диабетична кома. Смъртта не би трябвало да се забави.