Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Нима за теб това е само игра? — попита тя.
— Много повече — поклати глава Изабел. — Крайно време е моите дъщери да пораснат.
— Мразя те!
— Охо, най-после се разгневи. Ако това ти помогне да не вършиш глупости, добре — мрази ме.
Изгубила последните остатъци от самообладанието си, Доротея направи крачка към нея, но Улрих бързо се изправи между тях. Изабел вдигна ръка да го спре. Мъжът се подчини като добре дресирано животно.
— Какво, нима ще се нахвърлиш върху мен? — попита тя.
— Стига да можех.
— А ще получиш ли онова, което искаш?
Въпросът накара Доротея да се замисли. Отрицателните емоции бавно изчезнаха, остана единствено чувството за вина. Устните на майка й се разтеглиха в лека усмивка.
— Трябва да ме слушаш, Доротея. Аз наистина искам да ти помогна.
Вернер наблюдаваше сцената с подчертано равнодушие.
— Ти уби Уилкърсън и сега ми предлагаш този — махна в негова посока Доротея. — А Кристел ще задържи американеца, така ли?
— Няма да е честно. Макар да е твой съпруг, Вернер не е бивш американски агент. Утре ще разреша този проблем.
— Откъде знаеш къде ще бъде той утре?
— Ще науча, дете. А след това ще ти кажа.
— Имаш две дипломи, но изпитваш затруднения да разчетеш завещанието на Айнхард? — вдигна вежди Малоун. — Я не ме лъжи. Не може да не си разгадала всичко.
— Не го отричам — бавно отвърна тя.
— Аз съм идиот, че се забърках — горчиво въздъхна той. — Заради вашето семейство убих трима души в рамките на двайсет и четири часа.
Кристел бавно се отпусна на един стол.
— Действително успях да разреша загадката до този етап — рече тя. — Ти си прав, наистина не беше много трудно. Но за хората, живели през средновековието, задачата била непосилна, защото малцина са били грамотни. Тук трябва да добавя, че ми беше любопитно да видя как ще се справиш.
— Е, издържах ли изпита?
— Да, и то много добре.
— Благодаря. А сега накъде?
— Може и да не повярваш, но аз наистина нямам отговор. Преди три дни спрях на този етап и се върнах в Бавария…
— За да ме причакаш?
— От майка ми научих за плановете на Доротея.
— Чакай малко — спря я той, обзет от желание да си изяснят нещата. — Аз съм тук заради моя баща. Останах, защото някой е много разстроен от факта, че съм успял да надникна в един доклад. А откритото в него води право към Вашингтон.
— Значи аз нямам участие в решението ти да останеш?
— Една целувка не означава нищо.
— Въпреки че ти хареса, така ли?
Настъпи часът на истината.
— След като и двамата сме наясно с нещата, може би е време всеки да продължи сам по пътя си — отсече Малоун.
Тръгна към портала, но очите му попаднаха на трупа. Колко души беше убил през годините? Много. Твърде много. Винаги с основание. В името на Бог и Родина. Дълг и чест. А сега? Отговор нямаше. Погледна Кристел Фалк, която спокойно седеше на стола. После се обърна и излезе.
47
Шарлот
17:20 ч.
Стефани и Едуин Дейвис се криеха в гората, на петдесетина метра от крайбрежната къща на Хърбърт Роуланд. Домакинът се беше прибрал преди петнайсетина минути с пица.
Малко след това излезе навън, за да пренесе три дебели цепеници от купчината дърва под навеса. В момента от каменния комин се виеше приятна струя дим. Ех, ако и ние можехме да си запалим огън, въздъхна Стефани.
Следобед, в продължение на два часа, двамата бяха пазарували топли дрехи, дебели ръкавици и вълнени шапки, закуски и напитки. После се бяха върнали и бяха заели удобна позиция за наблюдение.
Дейвис беше сигурен, че убиецът ще се върне след мръкване, но за всеки случай искаше да бъдат на мястото по-отрано.
— Роуланд няма да излиза повече — прошепна той.
Дърветата спираха вятъра, но температурата на въздуха бързо падаше. Мракът бавно настъпваше. Двамата се бяха сгушили в новите ловджийски дрехи, най-добрите на пазара. Стефани никога не беше ходила на лов и се чувстваше доста странно в магазина за специално облекло, разположен близо до един от големите търговски центрове на Шарлот.
Бяха застанали на позиция в корените на вековен бор, където земята беше покрита с дебел килим пожълтели иглички. Тя механично захапа блокче „Туикс“. Много обичаше сладко. Едно от чекмеджетата на бюрото й беше пълно е различни лакомства. Но все още не беше убедена, че постъпват правилно.