Наследството на Карл Велики [bg]

— Защо никога не си се женил? — попита тя.

— Откъде знаеш, че не съм?

— То си личи.

Той възнагради прозорливостта й с лека усмивка.

— Никога не е възниквала подобна необходимост.

Тя се запита чия ли е била вината.

— Аз работя — добави Дейвис и задъвка сладкиша. — Не ми трябват допълнителни главоболия.

Тя го разбираше. Собственият й брак се бе оказал пълен провал, завършил с отчуждение, последвано от самоубийството на съпруга й преди петнайсет години. Доста продължителен период, прекаран в самота. Едуин Дейвис вероятно беше сред малцината, които можеха да проявят разбиране.

— Но освен главоболия има и радост — подхвърли тя.

— Проблемът е там, че болката винаги присъства.

Тя се сгуши до дънера.

— След смъртта на Милисънт получих назначение в Лондон — промълви той. — Един ден намерих някаква бездомна котка. Болна и бременна. Занесох я на ветеринар, който успя да я спаси, но котенцата умряха. Прибрах я у дома. Оказа се много добро животно. Мила и гальовна. Никога не ме одраска. Беше ми приятно с нея. Но един ден тя просто умря. Много ме заболя. Тогава реших, че обикна ли нещо, то умира. И спрях.

— Прозвуча доста фаталистично.

— По-скоро реалистично.

Мобилният телефон започна да вибрира на гърдите й. На дисплея се изписа номерът от Атланта. Тя го включи, послуша няколко секунди и кимна.

— Добре, свържете ме.

Обърна се към Дейвис и подхвърли:

— Котън. Крайно време е да разбере за какво става въпрос.

Съветникът продължаваше да дъвче, заковал очи в къщата.

— Стефани — прозвуча гласът на Малоун. — Откри ли това, което ми е нужно?

— Нещата се усложниха — отвърна тя, прикри уста с длан и накратко му описа последните събития. След кратка пауза попита: — А докладът?

— Вероятно е изчезнал.

Сега дойде нейният ред да се запознае със случилото се в Германия.

— Какво правиш в момента? — попита Малоун.

— И да ти кажа, няма да ми повярваш.

— След глупостите, които извърших през последните два дни, съм готов да повярвам на всичко.

Тя му обясни.

— Не бих казал, че е чак толкова глупаво — каза Малоун. — Самият аз мръзна пред една църква на Каролингите. А Дейвис е прав. Онзи наистина ще се върне.

— Точно от това се страхувам.

— Някой проявява специален интерес към „Блейзък“, НР-1А, или както там се е наричала проклетата подводница. — В гневния глас на Малоун се прокрадна нотка на несигурност. — След като Белият дом твърди, че разследването е дело на военноморското разузнаване, значи става въпрос за Рамзи. Движим се успоредно, Стефани.