Наследството на Карл Велики [bg]

— Доста си поработил — загрижено промърмори Кейн.

— Ти си сравнително млад, в добро здраве — продължи Рамзи. — Имаш пълната подкрепа на съпругата си, а децата ти те обожават. В общи линии една прекрасна кандидатура.

— С изключение на факта, че преди три години изчуках една жена от екипа си, която забременя, абортира и реши, че ме обича — горчиво поклати глава Кейн.

— Нещо такова. Но за нейно нещастие тя стана жертва на сериен убиец, който впоследствие отне собствения си живот, вероятно в пристъп на лудост. Той обаче остави достатъчно доказателства, че е извършил престъпленията, които му се приписват, включително убийството на въпросната дама. По този начин нещастието, което надвисна над главата ти, изведнъж се превърна в предимство.

Рамзи предвидливо се беше снабдил с документите за аборта, извършен в тексаска клиника, които включваха и видеозапис на събеседването с желаещата да се освободи от бременност — задължително според законите на Тексас. Въпреки че използваше фалшива самоличност и не споменаваше конкретни имена, въпросната дама признаваше пред събеседничката си, че е имала връзка със своя работодател. Детайлите не бяха много, но бяха напълно достатъчни да заинтригуват телевизионни предавания като „Вътрешно разследване“, „Екстра“ или „Шоуто на Мори“. Което, разбира се, би ликвидирало без остатък амбициите на Кейн за Белия дом.

Агентката от магазина за карти бе свършила много добра работа, намеквайки пред началник-канцеларията на Кейн, че именно тя е била събеседничката на онази жена. Бе изразила желание да разговоря със сенатора, а при отказ от неговата страна да се обади във „Фокс Нюз“. Точка по въпроса. Репутацията на Кейн висеше на косъм.

— Ти ли уби Силвиан? — вдигна глава Кейн.

— А ти как мислиш?

Сенаторът го гледаше с дълбоко презрение. Но ситуацията го притискаше, при това здраво. В душата му се бореха омраза и страх.

— Добре — предаде се той. — Мисля, че ще успея да уредя назначението ти, защото Даниълс има нужда от мен.

— Знаех, че ще се съгласиш — дари го с окуражаваща усмивка Рамзи. — А сега да обсъдим и другия въпрос.

Но очите му не издаваха нищо. Нито радост, нито симпатия.

— Какъв въпрос?

— Мисля да се включа в кампанията ти. Ще бъда напълно доволен от поста на вицепрезидент.

— Ти си луд! — изсмя се Кейн.

— Мога да те уверя, че не съм. Не е трудно да се предвиди изходът от предстоящата президентска надпревара. Трима кандидати, може би четирима. Нито един от тях не е в твоя отбор. Разбира се, в началото ще има битки, но ти разполагаш с достатъчно ресурс и огнева мощ, за да излезеш победител. След това би могъл да предприемеш традиционните ходове — или да посочиш за партньор най-силния си противник от групата на победените, или да избереш някоя безопасна и никому непозната фигура. И в двата случая няма да постигнеш нищо. При първия вариант ще вкараш вълка в кошарата, а при втория ще имаш партньор, който не умее да се бори. Би могъл да потърсиш и човек, който да привлече част от собствения си електорат. Но то ще означава, че избирателите гласуват за теб с мисълта за заместника ти, което е пълна безсмислица. По-реалистично е да избереш човек от действащата администрация, който ще ти донесе реални гласове. Безсмислено е. През 2004 г. Джон Кери постъпи точно така. Избра Джон Едуардс и изгуби изборите, включително и в Северна Каролина, родния щат на Едуардс.