Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Придърпа един стол и седна. Беше длъжен да чака, докато Роуланд умре. Знаеше, че не бива да се успокоява. Не беше забравил онези двамата, които за малко не го заловиха по-рано през деня. Затова отскочи до шкафа за двете ловни пушки, които беше забелязал при първото си проникване в къщата. Едната от тях беше истинско бижу: едрокалибрена помпа „Мозберг“ с пълнител за седем патрона, оборудвана с впечатляващ оптически мерник. Другата беше „Ремингтън“ 12-и калибър, класически модел „Дъкс Ънлимитед“. Преди време за малко не си бе купил такава, защото моделът беше на път да се превърне в легенда. Чекмеджето беше пълно с муниции. Смит зареди двете пушки и се върна на поста си край леглото. Беше напълно готов.
Стефани сграбчи ръката на Дейвис, който вече беше на крака, готов за действие.
— Хей, какво си намислил?
— Трябва да тръгваме.
— А какво ще правим, когато стигнем?
— Ще го спрем. В момента той отнема човешки живот.
Дейвис беше прав и тя го знаеше.
— Аз поемам входната врата. За теб остава остъклената врата на верандата. Предлагам да го изплашим. Дано да го накараме да сгреши.
Дейвис тръгна напред. Стефани го последва, питайки се дали партньорът й изобщо беше попадал в подобна ситуация. Най-вероятно не, но се държеше храбро.
Стъпиха на покритата с чакъл алея и безшумно се приближиха към къщата. Дейвис заобиколи откъм езерото и пъргаво изкачи стъпалата към верандата. Провери плъзгащата се врата и се отмести встрани. Отвътре пердето беше спуснато. Тя се насочи към входната врата, решила да действа директно.
Вдигна ръка, почука и отскочи встрани.
Смит подскочи на стола. Някой блъскаше по входната врата. Миг по-късно отзад се разнесе друго почукване, този път по стъклото на плъзгащата се врата.
— Излез, мръснико! — изкрещя гневен мъжки глас.
Хърбърт Роуланд не чу нищо. Дишането му беше все така затруднено, а състоянието му беше близо до комата.
Смит взе пушките и се насочи към килера.
Стефани чу крясъците на Дейвис.
Какви ги върши тоя тип, да го вземат мътните?!
Смит се втурна в кухнята, опря пушките на плота и изстреля един залп по посока на задната врата. Стъклото се пръсна на хиляди късове и в кухнята нахлу студен въздух. Той се възползва от грохота и бързо приклекна зад плота. Изстрелите, които долетяха отдясно, го принудиха да се просне на пода.
Стефани пусна два куршума в прозорчето до входната врата. Надяваше се, че по този начин ще отклони вниманието на нападателя от верандата, където се намираше невъоръженият Дейвис.
Двата изстрела я изненадаха. Беше се надявала, че самото им присъствие в близост до къщата ще разколебае мъжа вътре.
Дейвис явно имаше други планове.
Смит не беше свикнал да бъде притискан. Дали това бяха двамата неканени посетители? Сигурно. Полицаи? Едва ли. Полицаите щяха да разбият вратата. А единият дори беше извикал, призовавайки го на бой. Не, тези бяха нещо друго. Анализите можеха да почакат. В момента просто трябваше да изчезне от тук.
Как би постъпил Макгайвър? Смит много си падаше по това шоу. Хайде, поразмърдай си мозъка.
Стефани напусна укритието си и хукна към задната веранда. Използва колата като прикритие, внимавайки за прозорците. Пистолетът й бе готов за стрелба. Нямаше как да знае дали маневрата е безопасна, но трябваше да намери партньора си. Заобиколи тичешком къщата, намери стълбата и завари Едуин Дейвис в момента, в който хвърляше някакъв стол от ковано желязо по остъклената врата.
Смит чу как нещо тежко прониква през остатъците от стъклото и къса пердето. Изстреля поредния патрон, после грабна пушката и хукна обратно към спалнята. Онези отвън щяха да се поколебаят, а той възнамеряваше да използва всичките секунди, с които разполагаше.
Хърбърт Роуланд лежеше неподвижно. Ако все още не беше мъртъв, със сигурност беше на прага на смъртта. Доказателства за престъпление нямаше, тъй като ампулата и спринцовката бяха на сигурно място в джоба на Смит. Вярно, че беше използвал оръжие, но нищо не можеше да докаже самоличността му.
Пристъпи към един от прозорците, вдигна рамката и пъргаво се прехвърли навън. От тази страна на къщата нямаше никой. Плъзна рамката обратно на мястото й. С удоволствие би наказал натрапниците, но рисковете ставаха прекалено много. Реши да действа разумно и потъна в гората.