Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
Кейн се подсмихна.
— Основният ти недостатък е липсата на опит във външната политика. В тази област сенаторите по принцип нямат шансове, освен ако не положат върховни усилия. Но през всичките тези години мъдро се държеше настрана. Мога да ти помогна именно в това отношение. Там ми е силата. Ти нямаш военен опит, но аз съм трупал такъв в продължение на четирийсет години.
— Освен това си чернокож.
— Сега ли го забеляза? — усмихна се Рамзи. — Май нищо не може да убегне от погледа ти.
— Вицепрезидент Лангфорд Рамзи — промърмори Кейн, без да отделя поглед от лицето му. — Само на една крачка от…
— Нека спрем дотук — вдигна ръка Рамзи. — Искам осем години като вицепрезидент и нищо повече.
— Два мандата? — вдигна вежди Кейн.
— Естествено.
— Извършил си всичко, за да си запазиш място в историята?
— Какво лошо има? Нима твоята цел не е същата? Ти най-добре от всички знаеш какво означава това. Никога не мога да бъда избран за президент. Но имам всички шансове за кресло номер две. — Направи пауза, за да придаде допълнителна тежест на думите си. После въздъхна и смени тона. — Атос, ти със сигурност виждаш предимствата на подобна конфигурация. Мога да ти бъда безценен съюзник. И обратно — опасен враг, в случай че пренебрегнеш офертата ми.
Изричайки тези думи, Рамзи внимателно следеше реакцията на Кейн. Познаваше го много добре — безсърдечен и лишен от морал лицемер, прекарал живота си на високи обществени постове, натрупал връзки и влияние, които беше решил да използва, за да се добере до президентския пост. При това с висока доза основание, тъй като едва ли щеше да срещне особени спънки. Не ги и очакваше.
— Добре, Лангфорд — кимна Кейн. — Ще получиш своето място в историята.
Най-сетне се обърна към него на малко име. Нещата може би вървяха към успешен край.
— Мога да ти предложа и бонус — подхвърли Рамзи. — Приеми го като жест на добра воля и доказателство, че не съм дяволът, за който ме мислиш.
Във внимателния поглед на Кейн се мерна недоверие.
— Разполагам с информация, че по време на предварителните избори твой основен съперник ще бъде губернаторът на Южна Каролина. Вие с него никога не сте се понасяли, следователно битката има всички шансове да стане лична. Той има сериозни проблеми, особено в Юга. А ние не бива да забравяме, че никой не е влизал в Белия дом без подкрепата на Юга. Просто защото от там идват твърде много гласове.
— Кажи ми нещо, което не знам — промърмори Кейн.
— Аз мога да елиминирам кандидатурата му.
— Не, не! — размаха ръце Кейн. — Не искам повече убийства!
— Нима ме вземаш за глупак? — втренчи се в него Рамзи. — Разполагам с информация, която ще ликвидира шансовете му още преди да са се появили.
По лицето на събеседника му пробяга бегла усмивка. Като човек с пъргав ум той вече беше оценил предимствата на сделката, която се очертаваше. В това нямаше нищо необикновено. Кейн се славеше със своята гъвкавост.
— Ако той се оттегли, набирането на средства за кампанията ще стане далеч по-лесно — призна сенаторът.
— В такъв случай го приеми като дар от новия си съюзник — отсече Рамзи, замълча за момент и добави: — Той ще изчезне веднага след като положа клетва като член на Съвета на началник-щабовете.
50
Рамзи ликуваше. Всичко се развиваше според плановете му. Бъдещето му беше осигурено, независимо дали Атос Кейн щеше да стане президент, или не. Дори ако не успееше, Рамзи щеше да се пенсионира като член на Съвета на началник-щабовете. Ситуацията при всички случаи беше печеливша.