Наследството на Карл Велики [bg]

— Уилкърсън ми разказа доста неща, адмирале. Страшно много му се искаше да живее и по тази причина даде изчерпателни отговори на всичките ми въпроси. Уви, те се оказаха недостатъчни.

— Мъртъв ли е?

— Спестих ви усилията.

Рамзи се стегна. Нямаше намерение да признава каквото и да било.

— Какво желаете?

— Обаждам се да ви предложа нещо. Ще разрешите ли един въпрос, преди да го сторя?

Той изкачи стълбите и се отпусна на леглото.

— Слушам.

— Защо умря съпругът ми?

Доловил лекото потрепване в гласа, Рамзи моментално разбра коя е слабостта на тази иначе желязна жена. И реши да бъде откровен.

— Съпругът ви изрази желание да бъде включен в една опасна мисия. Подобна на онази, в която години по-рано е участвал баща му. За съжаление подводницата претърпя авария.

— Всичко това ми е известно, но вие не отговорихте на въпроса ми.

— Нямаме представа как е потънала подводницата. Знаем само, че е потънала.

— Открихте ли я?

— Тя просто не се завърна.

— Отново не отговорихте на въпроса ми.

— Какво значение има дали е открита, или не? И в двата случая екипажът е загинал.

— За мен има значение, адмирале. Защото бих предпочела да погреба мъжа си. Той заслужава да лежи редом с дедите си.

— А вие защо убихте Уилкърсън? — попита на свой ред Рамзи.

— Защото беше авантюрист, решил да живее на гърба на семейството ни. Не можех да го позволя. Освен това беше ваш шпионин.

— Вие сте опасна жена.

— И Уилкърсън каза същото. Но каза още, че вие също желаете смъртта му. След като сте го излъгали и употребили. Той беше слаб човек, адмирале. Направиха ми впечатление думите ви пред дъщеря ми. Как беше: дори не можете да си представите. Така сте отговорили на въпроса й дали сте открили нещо в Антарктида. А сега отговорете на моя въпрос: защо умря съпругът ми?

Тази жена явно си въобразяваше, че го е хванала натясно. Обажда се посред нощ, съобщава за смъртта на сътрудника му. Наистина смел ход, но в него се съдържаше един основен недостатък — той знаеше много повече от нея.

— Преди да предложим на съпруга ви мисията до Антарктика, си направихме труда да проучим както него, така и баща му. Интересът ни беше предизвикан от участието на нацистите в техните проучвания. О, да, вие прекрасно знаете, че през 1938 година те са открили доста интересни неща. За съжаление тесногръдието им е попречило да ги оценят както трябва. След това са затворили устата на баща ви. А след войната, когато е получил възможност да говори, вече не е имало кой да го слуша. И тогава се намесихме ние.

— Какво открихте?

Устните му се разтеглиха в усмивка.