Кръвта на боговете [bg]

Приближаващата ги галера беше далеч от брега и гребците й сигурно вече бяха изморени. Секст знаеше, че дори капитанът да обърне и да побегне с максимална скорост, ще може с ле­кота да го настигне и да го удари много преди корабът му да е стигнал брега. В далечината видя как двете му галери настигат беззащитния търговски кораб. Той сваляше платното си в знак, че се предава, и хората му щяха да ограбят всичко ценно, преди да го подпалят. Секст се обърна и видя, че греблата на галерата се вдигат от водата и се прибират.

- Четвърт скорост! - извика Секст. - Лавиния, слизай долу.

Тя не беше помръднала от мястото си. Държеше се за мач­тата и се взираше в морето с тъмните си очи, без да пропуска нищо. Богове, понякога си мислеше, че това момиче не е с ума си. Сякаш изобщо не разбираше от опасност. Е, по-късно щеше да си поговори хубаво с нея.

Галерата му приближаваше предпазливо, докато той не за­почна да различава лицата на мъжете на люлеещата се палуба. Беше готов да нареди заден ход при първия сигнал за измама, но на палубата не се виждаха никакви катапулти, стрелци или войници с копия.

- Приближи още - извика той на Ведий.

Корабите запълзяха напред и обкръжиха спрялата галера. Секст - беше готов за внезапна поява на стрелци - се наведе над носа и извика на мъжете на палубата:

- Този кораб е чудесен подарък! Моите благодарности. Пре­дайте се веднага и ще убием само неколцина от вас.

Отговор не последва, но Секст видя как роби започнаха да спускат през борда малка лодка с помощта на въжета и мака­ри. Щом лодката се озова във водата, двама мъже се спуснаха по въжена стълба, качиха се в нея и загребаха към галерата на Секст.