![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Сигурен ли си?
— Да — отвърна Кейл и опря длан точно под брадичката си. — Ей дотук съм пълен със сигурност.
— Това да не би да е някаква любезност по мой адрес?
— Не.
— И освен това си сигурен, че разполагаш с хората да създадеш своята Нова армия?
— Да.
— Защото имам опитни и добре осведомени съветници, които твърдят, че е невъзможно да се създаде армия от селяни — по принцип, а камо ли такава, която да победи Изкупителите. Изобщо не говорим за липсата на време.
— Прави са.
— Аха. За теб обаче това е възможно?
— Да.
— Защо?
— При Голан лаконийците нанесоха на Изкупителите най-тежкото поражение в тяхната история. Десет дни по-късно пък Изкупителите нанесоха на лаконийците най-тежкото поражение в тяхната. Разликата бях аз. — Кейл се беше отпуснал безочливо на стола си, но сега се изпъна рязко. — Онзи, дето се спотайва зад паравана, ще се присъедини ли към нас, или трябва да отида да го извлека оттам?
Боз въздъхна.
— Излез.
Появи се към двайсетгодишен младеж, който се усмихваше дружелюбно. Беше Робърт Фаншоу, лаконийски разузнавач. Кейл го беше видял за последно, когато сключиха сделка за пленниците след битката, за която се хвалеше току-що.
— Не изглеждаш добре, Кейл, ако ми позволиш да отбележа.
— Не позволявам.
— И въпреки това не изглеждаш добре.
— Е — каза Боз Икард. — Това поне доказва, че го познаваш.
— Да го познавам ли? — възкликна Фаншоу. — Че ние сме специални приятели.
— Не, не сме! — сопна се Кейл. Тревогата му как могат да бъдат приети тези думи развесели Фаншоу и той се засмя, наслаждавайки се на неудобството му.
— Основателни ли са твърденията на господин Кейл за неговата важност за победата на Изкупителите?
— Аз не твърдя нищо — заяви Кейл. Фаншоу го изгледа хладно; вече не се смееше.
— Да, този младеж беше разликата.
— Тогава защо си толкова сигурен, че неговата Нова армия ще се провали?
— Откакто има селяни, има и селски бунтове — отвърна Фаншоу. — Кажете ми за един, който да е бил успешен. — Изгледа ги, въртейки насмешливо глава, като чакаше отговор. — Ние, лаконийците, сме водили шест войни срещу нашите илоти през последните сто години — ако клането на необучени селяндури може да се нарече война. Винаги свършва по един и същ начин. Винаги.
— Не и този път — възрази Кейл.
— Защо?
— Предпочитам да ви покажа, вместо да ви обяснявам.
— Прекрасно. Чакам с нетърпение да ни представиш детайлите.
— Не.
— Какво искаш да кажеш? — попита Боз Икард.
— Няма да ви устройвам представления, за да могат вашите идиоти да ми предлагат съветите си. Ще има битка и който остане прав в края ѝ, печели спора. По сто души от всяка страна.
— А правилата?
— Няма правила.
— Истинска битка ли?
— А нима има друг вид? Доведете когото искате.
— И ти ще използваш само своите селяци?
— Ще доведа когото ми скимне, мамицата му. — Но му беше прекалено трудно да устои. — Ще има осемдесет плебеи и двайсет от моите ветерани.
— А ти?
— Аз ще гледам как смазват от бой Фаншоу.
— Мен ли? Аз съм просто лаконийски съветник. Не мога да участвам.
Боз Икард, както винаги, бе подозрителен, но реши, че може би е за добро: искаше да знае какво е намислил Кейл, а трудно можеше да се намери по-добър начин от този. Имаше швейцарски войници, които смятаха, че заслужават признание повече от някакво си окаяно хлапе. Сега щяха да имат шанс да го докажат.
— Ще ти се обадя — каза той. — Затвори вратата на излизане, господин Кейл. Господин Фаншоу, искам да си поговорим.
24.
В утрото на екзекуцията на Кон слънцето изгря с толкова топлина и медна светлина, като че ли бе юбилейното празненство на възлюбен монарх. В десет сутринта го взеха от килията му в Суортмор, поведоха го надолу към Западната порта и през парка Болио до мястото на екзекуцията на Ке де Мулен. Петима от хората му, но без Випонд и жена му, вървяха с него, гологлави и невъоръжени. Когато стигнаха, той изяде къшей хляб и изпи чаша вино в галерията Веч. Още отпреди зазоряване тук се събираше огромна тълпа, за да заеме най-добрите места за гледане.
Към обичайното вълнение на тълпата, която има навика да се наслаждава на ужасните страдания на своите ближни, се добавяше омразата на гражданите, които държаха Кон Матераци отговорен не само за разгрома при Бекс, а и за оправдания си страх, че идната пролет Изкупителите ще направят с тях кажи-речи същото, което те се готвеха да направят сега с него.