Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]
- Автор: Майналовски Сибин, Мирчев Василь
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Екопрогрес“
- ISBN: 978-954-2970-25-5
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мечове в града [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]». Краткое содержание книги:
Евгени се канеше да се хвърли върху по-възрастния вещер, който го гледаше спокойно. Приближиха се съвсем близо. Устременият Евгени скочи към наглия магьосник. Главата му се удари в камък. Ожулвания и драскотини се появиха по крайниците му след като се изтъркаля през улицата. Вдигна се и видя, че от тримата вещери нямаше и следа. Бяха изчезнали. Гняв се надигна в гърдите му.
Пасторът нямаше да бъде доволен.
Сана се протегна и усети твърдия под, както и завивката, сложена отгоре й. Отвори очи и разбра, че подът е на пещера. На тавана имаше лампи, които я осветяваха. Близо до Сана имаше огън, а по-натам двама мъже седяха на маса и разговаряха. Стана и отиде при тях. Дрехата й не беше заела никаква форма, а стоеше раздърпана и изглеждаше като облак, който я е обвил.
— Права беше, че ще се срещнем отново — каза Уилям вместо поздрав.
— Дори не се запознахме след мистериозното ти появяване на моста по-рано днес — включи се и Крум. — А ти явно знаеш кои сме.
— Аз съм Сана, волен дух от планините — представи се тя с лек поклон.
— Ела, седни — покани я Крум.
Тя се настани и се загледа в листовете по масата. Това бяха стари ръкописи, както и някои по-нови чертежи на познато на нея място.
— Как ме намерихте и как стигнахме до тук? Усещам, че сме далеч от града. Къде сме всъщност? — попита тя.
— Двамата с Крум тръгнахме насам и по пътя видяхме какво се случва с теб. Имаше битка, защото онези не искаха да отстъпят. Измъкнахме се на косъм, тъкмо бяха дошли подкрепления. Крум е запознат с преместването на обекти в материалните измерения. Това ни беше от страхотна полза — обясни Уилям.
— Да, а и си носех помощни средства. Казах ти, че в багажа ми има полезни неща — важно добави Крум.
— Добре, добре — прекъсна го Уилям, преди да се е увлякъл. — Сега се намираме в пещера северно от Търново. Има още една в съседство, но тази е била устроена от военните преди години, защото наблизо има учебни полигони. Изоставили са я. Мисля, че ще е достатъчно безопасно място, за да можем да разберем какво става. Ти защо си тук, а не в планините?
— Старците от Селото на Четирите вятъра, далеч в планините, където израснах, ме изпратиха тук. Казаха, че два свята щели да се сблъскат. Предупредиха ме, че ще видя ужасни неща, но не трябва да се плаша. Щяла съм да се върна жива и здрава в нашето отдалечено и спокойно място. Предупредиха ме и за вас. Казаха, че ще ми помогнете.
Замълча и добави:
— А вие защо сте тук?
Уилям кимна. Пое си въздух и започна да говори:
— Аз съм пазителят на Острието на вековете, а също имам званието Повелител на зверовете. Казвам се Уилям Силвърторн, наследник на отдавна западнал английски род. А това е Крум, най-обещаващия български маг, като изключим някои негови прищевки. Това, за което ти говориш, е изтъняване на бариерите между измеренията. Този процес може да стане причина за опити за кражба на Острието. А ако попадне в неподходящи ръце, цялата ни настояща реалност е в опасност.
— Защото притежателят има възможността да пътува в реките на Времето — отбеляза Крум.
— Да. Възможните промени могат да започнат от заробване на цялата планета и да стигнат до отприщване на Ада или на сили от други измерения. Заклинанията, които пазят Острието, предпазват, държат надалеч съществата от други измерения. Но в нашето тази задача се пада на мен. Ние също установихме, че изтъняването ще е скоро.
— Но не знаехме, че ще е точно днес! Кристиян отново е объркал пресмятането! — ядоса се Крум.
— А откъде се е появило това Острие? — попита Сана.
— Не знам. В Търново се появява преди 800 години. Асен и Петър са го използвали при въстанието си и възстановяването на държавата. Калоян също е прибягвал до силите му. Това е станало причина за смъртта му. Но убиецът му не е успял да се справи с Острието. Последно се е появило при Иван Асен Втори — на него е бил забодено споразумението с Теодор Комнин след битката при Клокотница. А е имало влияние и при дипломатическите му ходове. Никой от тях не го е използвал за пътуване във времето. Явно не са знаели как. Археолозите също не са знаели какво да го правят и са се обадили на Уилям — обясни Крум.
— Аз дойдох от Англия и им помогнах с конструирането на паметника, в който да го приберем — добави Уилям.